-Знаеш ли къде Чонгкук е скрил парите? - направо попита Те.
-Да. - просто отвърна Чон.
-Ти ми каза, че само аз имам малка представа къде са. - обърна се по-малкият към братовчед си.
-Защото Кук така ми каза. - оправда се Джун.
-Знаел е, че зомбитата на Тамахаши, може би, са ви наблюдавали, за това го е казал. - намеси се Чонгхьон. - Даде парите на мен и ми заръча да ги скрия, както и направих. Сега остава да заровим парите в близост до гроба на баща ми и да се оттървем от Тамахаши.
-А не можеш ли да свършиш тази работа с парите... Знам ли, сам?
-Ако направя и една крачка извън тази област от сгради онези отрепки, ще ме хванат и тогава всичко заминава на вятъра.
-Ами защо- - започна Джун, но бе прекъснат от Чонгхьон.
-Нямада се откажа. Не и толкова лесно. Толкова години труд и укриване за нищо? Не сме такива. Фамилията Чон никога не оставя работата си недовършена.
-Добре, какъв е планът? - попита Техьонг.
-Лесен е. Давам ви парите. След това излизам с друга чанта. Ще бъда нещо като примамка и малко след като изляза излизате през задния вход. Отивате в гробищата. Ще съм там в 18:35 точен час, ако не съм... Знайте, че съм мъртъв. Заровете парите в близост до гроба на баща ми. Името му е Чон Сангсук. След това намерете начин да се отървете от Тамахаши. За сега е това.
-Примамка? Но... - започна Те леко притеснено.
-Няма "но". Нямаме избор.
Намджун кимна на Техьонг и той замълча.
-Е? - попита Чонгхьон.
-Да го направим. - отговориха двете момчета в синхрон.
* * *
Авторска бележка:
Ще редактирам главата утре.Съжалявам ако има грешки.
YOU ARE READING
𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•
FanfictionТехьонг намира най-обикновена кутия за обувки, в гардероба на Чонгкук, който бе безследно изчезнал и обявен за мъртъв. Вътре намира писмо, пълно със спомени. За жалост не завършено. Но той намира и други писма, които малко по малко разрешават голяма...