𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{eleven}

-Това ли е къщата?

-Тази бе посочена на адреса. А ти не я ли знаеш? Имам предвид, мислех, че си бил тук с Кук...

-Не е казвал на никой за местоположението си, нормално е да не знам.

Те не продума, влизайки в двора на изоставената сграда. Изглеждаше чисто. Тук тамè някои градински приспособления. Не изглеждаше като място, на което се е провеждало убийство.

Е, докато не влязоха в къщата, където беше коренно различно. Мебелите бяха или паднали или разместени в средата на стаята, навсякъде имаше хартии и изрезки от вестници.

Двамата разучиха всяка една стая, докато не стигнаха до тази, която се е смятала за спалня. Отвориха вратата. Беше същата кочина, което не ги изненада. Навлязоха в стаята. Явно Чонгкук я бе превърнал в свой офис. Имаше бюро точно по средата, сочещо към прозореца, едно малко легло в ъгъла и гардероб.

На няколко места имаше петна от засъхнала кръв, които не останаха незабелязани от момчетата. Техьонг усети силен порив на гняв и в същото време поиска просто да седне и да се разплаче. Намджун забеляза промяната и прегърна по-малкия.

Те поплака в обятията на братовчед си и след като се поуспокои се отдели от прегръдката и изтри сълзите си с ръкав.

Заобикаля из стаята в опит да намери нещо което да му подскаже, с какво трябва да се захване първо.

По бюрото, уви, нямаше нищо. Малкият започна да отваря шкафовете. Всички бяха празни освен един, в който имаше малко писмо.

Взе го и го разгъна, Джун веднага заставайки зад него, за да не пропусне нищо.

Бележката беше съставена от едно изречение и куп цифри.

-
"Това ще ти потрябва."

"10  5  15  14   10  21  14  7   8  25  21  14"
-

* * *