𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{twenty two}

-Какво толкова се бавят? - попита Намджун, явно себе си, защото бе сам пред къщата.

Днес бе денят, в който Тамахаши щеше да си плати. Поне според четиримата.

Няколко минути по-късно и Чонгкук, Техьонг и Чонгхьон излязоха от къщата, спирайки се пред Намджун, който ги гледаше обвинително.

-Обяснение? - зададе въпроса си Намджун.

-Техьонг и Чонгкук. - просто отвърна Чонгхьон, а двамата по-малки зад него се усмихнаха невинно.

Получи им се, макар че бяха въоръжени с по два пистолета всеки. Единственото с което разполагаха сега.

-Както и да е, запомнихте плана, нали? - продължи да пита Джун, а другите кимнаха. - Супер, да тръгваме.

~

Четиримата се спряха на няколко крачки до сградата. Обикновена сива сграда, с малка табелка на която бе изписано "склад". Отвътре всичко бе тихо. Единствените звуци бяха крачки, от може би всички три стаи. Намджун и за това бе прав. Тамахаши и хората му са там.

Момчетата се преместиха от задния вход и бавно отвориха вратата, която като по чудо не изскърца както всички други по филмите. Влязоха колкото се може по-тихо а пред тях се разкриха големи картонени кутии, наредени една върху друга. Скриваха ги от погледа на двамата мъже в черно, които се разхождаха из стаята.

Намджун направи знак на Чонгкук и Техьонг, които минаха между кутиите. Техьонг насочи пистолета си към единият но Чонгкук го спря.

-Всички ще ни чуят. - прошепна той и направи жест с ръце, че само трябва да ги обезоръжат.

След няколко секунди двамата излязоха на яве, докато мъжете бяха с гръб. Чонгкук ритна единият в ребрата, възползвайки се от момента на слабост, за да открадне оръжието му. Костюмираният се строполи на земята, а Кук запрати още един ритник в главата му, оставяйки го в безсъзнание.

Погледна към Техьонг, който направи абсолютно същото. Все пак се бе учил от самият Чонгкук.

Двамата мъже бяха на земята, всичко бе минало като по вода, а Чонгкук и Техьонг размениха погледи и усмивки. Намджун даде малък чип с вградена камера, както и знак на Чонгхьон, който го взе и се изкачи по стълбата, която бе подпряна на стената, стъпвайки здраво на едно от железата, който висяха от тавана. Вдигна палци нагоре, за да съобщи, че е добре и тръгна по железата към другата стая.

Намджун се изправи и отиде до двамата влюбени, прекъсвайки очният им контакт, като застана пред тях, изваждайки телефона си.

-Времето за взиране свърши, следващият ход ни очаква. - прошепна като включи устройството и влезе в едно от приложенията.

На екрана светна Чонгхьон, който държеше чипа. Обърна камерката и пред тях се показа следващата стая. Там бяха още двама от маскираните. За щастие никой не видя момчето над тях. Чонгхьон ги подмина, влизайки в другата стая, от мястото, което имаше над стените. Навлезе в малко тунелче, което приличаше на вентилационна шахта и отново стъпа здраво на едно от железата.

Там бе последната стая, в която Тамахаши стоеше на едно от креслата, размишлявайки над една материална карта.

'-И как така не сте могли да ги проследите?' - Прокънтя гласът на Тамахаши през телефона на Намджун, който побърза да намали звука, но бе напразно. Двамата мъже влязоха в стаята, насочвайки оръжията си към тях.

Намджун прибра телефона си и тримата нападнаха враговете си.

Единият мъж откри огън, за жалост, уцелвайки Техьонг в рамото.

Очите на чонгкук се отвориха широко, ставайки свидетел на сценката. Удари като за последно единият и грабна своето оръжие, застрелвайки другият в сърцето няколко пъти.

-Те! - Намджун клекна до Техьонг, който бе паднал на колене, държейки се за раната.

-Добре съм, спокойно. - проговори Техьонг, изправяйки се обратно.

Чонгкук също дотича до Те и го прегърна.

-Чонг-

-Съжалявам, че те въвлякох в това. - прошепна Кук, а Те обви здравата си ръка около него, отвръщайки на прегръдката.

-Не се извинявай. Не си виновен. Аз сам се въвлякох в това. И не съжалявам.

Тримата бяха прекъснати от устройството на Намджун, който го извади и погледна.

-Какво е? - попита Техьонг.

-Чонгхьон е натиснал копчето за аларма, което означава, че-

-Че вече сте разкрити. - с насмешка довърши Тамахаши, който бе застанал до вратата, хората му зад и пред него. - Явно отново се срещаме.

-За последно. - с омраза допълни Чонгкук.

-Значи смятате да убиете мен? - все още усмихнат, попита мъжът, но не дочака отговор. - Техьонг вече е ранен, Чонгкук ти също не си в най-доброто си състояние, като те гледам. Това ще е лесно.

Тамахаши се засмя, но след секунда възвърна сериозното си изражение нареждайки следните думи.

-Убиите ги.

* * *