Мъжете в черно не се забавиха да нападнат.
В този момент Техьонг се замисли. Четирима срещу поне двадесет? Какъв бе шанса?
Този ден може би щяха да загинат. Но какво от това? Техьонг си имаше само Чонгкук и Намджун. Ако те паднеха, той какво щеше да прави? Дори не знаеше къде са родителите му в момента, а родителите на Намджун едва ли щяха да го приберат.
По-добре да се бие, отколкото да избяга като страхливец. Защото ако сега избягаше... Чонгкук никога нямаше да му прости. Толкова тренировки и окуражения от Чонгкук за нищо?
Те бе изваден от мислите си, когато един от куршумите, които неспирно прелитаха из стаята мина опасно близо да главата му.
Хвани се в ръце, Техьонг!
Извади оръжието си, включвайки се в разстрела.
~
Е, не беше чак толкова зле. Няколко минути по-късно Чонгхьон също се бе включил и повалиха всички. Всички освен трима, които ги издебнаха и упоиха.
Техьонг се събуди пръв от упойката. Но защо ли си мислеше, че този път ще бъде по-различно? Бяха в същата стая, завързани на столове и заобиколени от доста безжизнени тела.
Тамахаши седеше на няколко метра от тях с пистолет в ръка.
-Нареди да ни убият, но явно и това не могат да направят. Но пък какво да очаквам от твои подчинени. - с насмешка отбеляза Техьонг.
-Не съм ги тренирал аз. Те са си сакати по природа. Аз исках лично да ви убия, за това и ви оставих живи. Поне за сега.
Чонгхьон и Чонгкук бяха втори да се събудят, оглеждайки се.
-Тамахаши ти- започна Чонгкук.
-Ще си платя? Как? Не забравяй, че си вързан за стола Чонгкук. Нищо не можеш да ми направиш.
-Това, че сме завързани не значи, че не можем да те победим. - намеси се вече будният Намджун.
-И как?
-Много скоро ще разбереш.
-Не и ако ви убия. - Тамахаши се изправи, насочвайки пистолета си към Намджун.
-Добре тогава. Убий ме. Както уби и родителите си. Приятелката си също. - започна да говори Намджун с една октава по-ниско.
-От къде знаеш за тях? - твърдо зададе въпроса си Тамахаши, стягайки хватката си около пистолета.
YOU ARE READING
𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•
FanfictionТехьонг намира най-обикновена кутия за обувки, в гардероба на Чонгкук, който бе безследно изчезнал и обявен за мъртъв. Вътре намира писмо, пълно със спомени. За жалост не завършено. Но той намира и други писма, които малко по малко разрешават голяма...