𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{eighteen}

Двамата ходеха по пътя към адреса. Местоположението се намираше навътре в гората, която бе в близост до Сеул.

Стара сграда, явно преди служеща за убежище на войници, по време на войната между Северна и Южна Корея. Като по чудо постройката още не се бе срутила, макар и покрита с растения и мъх.

-Сигурен ли си, че е тук? - попита Намджун, оглеждайки сградата.

-Напълно. - отвърна Техьонг и закрачи към входа.

-Ами хората на Тамахаши?

-Няма начин да ни убие. - просто отвърна по-малкият.

-Няма начин да убие теб.

-Тогава стой тук и ме чакай.

-Никакъв шанс. Може и да умра, но поне ще видя теб като за последно.

Те не каза нищо.

Двамата влязоха в сградата. След като прекрачиха входа, пред тях се разкри обширна празна стая с обикновени сиви стени от здрав бетон. В средата Тамахаши бе седнал на обикновен стол. Нито скъпо кресло, нито трон. Просто обикновен железен стол.

Подсмихна се, когато съзря двете момчета.

Застанаха на няколко метра отдалечени от мъжът.

Разбира се, хората на Тамахаши не се забавиха и обградиха братовчедите. Вдигнаха оръжията си, готови да предприемат мерки, но бяха спряни от ръката на боса им, която се вдигна в знак да не откриват огън.

Но Техьонг също не остана назад и вдигна своето оръжие към мъжът, който се засмя.

-Не можеш да ме убиеш, Техьонг. - отбеляза с насмешка мъжът.

-И от къде си сигурен? - попита Те.

-Защото умра ли аз, умира и той. - Тамахаши се засмя, докато в стаята довличаха стол, на който завързан, бе все още живият Чонгкук.

* * *

вторска бележка;

ОТ ПОЛОВИН ЧАС СЕ ОПИТВАМ ДА КАЧА ШИ****ТА ГЛАВА, АМА ШИТТПАДА НЕ МИ ДАВА, ПРЕКРАСНО!

Но най-накрая успях, радвайте се.

Love uu!

+ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА НАШИЯТ ВСЕУВАЖАВАН И ОБИЧАН ДЖИМИН А.К.А. ЧИМ ЧИМ!

ДА НИ Е ЖИВ И ЗДРАВ И ДА ПРОДЪЛЖИ ДА НИ РАДВА С ПРЕКРАСНИЯТ СИ ГЛАС И ВИСОКИ ТОНОВЕ  UWUU!!!

(Няма да спамя със снимки, защото телефонът ми е ку***а и не ми дава.)