𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{five pt.1}

Днешният спомен, не е толкова приятен като вчерашния, но няма начин да го пропусна... Както казах, писмото трябва да е пълно.

Но този спомен не искам да го забравяш. Може и да не е цветен, но го запомни. Запомни думите ми.

Още не знаеш за кой спомен става дума?
Влез в банята.
А сега погледни етажерката на която са оставени всичките душгелове, шампоани и т.н.
Спомни си нали?

❦ ❦ ❦

Техьонг никога не е успявал да се впише. Нито в училище, нито в гимназията. Беше доста срамежлив и стеснителен. Доста от децата го отбягваха. Той бе самотен. Но тази самота, скоро се превърна в депресия, карайки го да извърши грях. Карайки го да се наранява. Да пълни бялата си крехка кожа с белези.

Винаги когато се чувстваше отхвърлен, Те отиваше в банята, вземаше макетното ножче от дъното на етажерката, и сядаше в ъгъла на банята. Няколко разреза само му бяха достатъчни. Чувстваше се по-добре когато го правеше. Наказваше се. Искаше да се накаже за дето не може да говори с другите нормално. Искаше да се накаже, защото е различен.

Всяко лято ходеше с дълги ръкави, само за да не виждат другите хора, белезите и болката оставени под тях. Но един човек успя да смекчи тази омраза на Те към себе си. Името? Сигурно се досещате.

Всички моменти прекарани с Чонгкук, на Те му се струваха като лекарство за депресията му. Наистина с Кук, той се чувстваше добре. Той се чувстваше щастлив. Но разбира се демоните остават.

~

Днес денят на те не бе от най-добрите. Почти целият университет бе разбрал за връзката му с по-големия, бог знае от къде. Но с това другите не само го отбягваха вече. Някой си позволяваха да си шепнат помежду си, а други поднасяха грубите закачки на висок глас, виждайки минаващият Те.

Хосок, най-добрият приятел на Техьонг, а и най-добрия възможен в целия университет, веднага разбра ситуацията. В малкото време което имаха между лекциите, той не пропусна шанса да разговаря с русокосия.

-Те! - извика Чонг, опитвайки се да догони Техьонг, който с бързи крачки ходеше по коридора.