𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{Twelve}

-Какво трябва да означава това? - попита Техьонг, забил очи в листчето.

-Мислиш, че знам ли?

-Ами, всъщност да.

-Ами бъркаш се.

Те игнорира братовчед си и отново започна да търси улики. Рови из бюрото, но то бе празно. Явно Кук е изнесъл или скрил повечето неща, за да не може Тамахаши да ги види.

Намджун се замисли. Когато влязоха нещо в него се пробуди. Мътен спомен, който не можеше да види ясно. Къщата му бе до болка позната, кълнеше се, че е бил тук преди.

-Намджун, не стой така, търси други подсказки! - скастри го по-малкият, което върна Джун в реалността.

Той кимна и се запъти към вратата, но преди да излезе се спря и се обърна към братовчед си.

-Те, случайно мястото да ти е познато?

-Що за въпрос? Да... Но едва ли е нещо важно, хайде отивай. - и той продължи да рови из гардероба.

Намджун си замълча и излезе от стаята, премествайки се в съседната.

* * *

Авторска бележка:

Доста е къса, знам... Но не мога да напиша повече, в криза съм. От всички страни ми четат конско ;-;. Тука я не съм си научила, там една 4-ка. Там не съм дописала, тука пък виж не съм писала красиво... Хора, не съм машина, айде моля ви се. Вземете си критиките и си ги заврете. /Съжалявам хд/ Всъщност съм отворен човек за критики и ги приемам дори като полезни, но ако само това ми е на главата, вече става досадно. И аз съм човек все пак едно "Добра работа, важното е, че се стараеш" ще е супер...

Е ами оплаках се, може и да не ви пука, но както и да е. Чал! <3!