𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{five pt.2}

~

Двете момчета седяха по турски, един срещу друг на дивана.

Кук вече приключи с превързването и остави нещата настрана.

-А сега, обясни ми, какво те подтикна към това? - попита по-големият, но отговор не последва от страна на Те, който беше навел главата си.

Чувстваше се засрамен и безпомощен пред Чон.

-Те, кажи ми. Защо го направи? - продължи да пита все пак.

-Не искам да ти кажа... - смотолеви русокосият.

-Но трябва. Как иначе се очаква от мен да ти помогна?

-Не ми помагай...

-Моля те, Техьонгии. Можеш да ми имаш доверие.

-Знам това, Куки, но... Просто... Достатъчно жалък се чувствам в момента...

-Но ти не си жалък. Няма и да бъдеш, ако ми споделиш. С това ще покажеш, че си достатъчно смел, да говориш за това.

Техьонг не продума. Обмисляше шансовете си. Какво толкова? Реши се да му каже. Пък после да става каквото ще.

-Добре, ще ти кажа. - съгласи се най-накрая Те и усмивка се появи на лицето на брюнета.

-Тормозят ме... - почти прошепна Ким. Той не беше от хората, които лесно подбираха думите си. Той не беше и от хората които лесно изразяват чувствата си. Това допълваше самотата му. Но сега имаше кой да го изслуша и да поговори с него. Този някой бе Чонгкук.

-Но за това няма смисъл да нараняваш себе си, ТеТе. Защо им обръщаш внимание? Те не го заслужават.

-Знам но.. Трудно е, Куки. Опитвам се да ги игнорирам, но така всичко става по-зле. А когато не ги игнорирам, нещата дори се влошават.. Пък и имам чувството, че аз съм виновен за всичко... Само защото не мога да съм нормален...

-Повече не искам да казваш това. - прекъсна го Чон. - ти не си виновен, Техьонг. Нормален си. Това, че другите не приемат различията си е техен проблем. Не прехвърляй всичко върху себе си. - Кук започна да се пали. Кой изобщо би обидил такова ангелче, като Техьонг. Та той заслужаваше света, та дори и повече!

Те млъкна. Замисли се над думите на гаджето си. Може би беше прав? Хосок доста често му беше казвал подобни неща, но сякаш думите на Кук бяха, като божий. Каже ли ги, значи са верни.

-Прав си... -Прошепна по-малкият.

-Знам това - Чонгкук не пропусна шанса да отбележи самочувствието си, което накара Техьонг да се усмихне, дори леко.

-Те, обещай ми, че повече няма да пристъпваш към такива крайности.

-Обещавам

Чон се усмихна и постави нежна целувка по челото на русокосия, който се сгуши в него.

-А ти ми обещай да не ме изоставяш. - отново прошепна по-малкият.

-Никога - също прошепна Кук и прегърна малчото си.

❦ ❦ ❦

"Никога". Когато го казах, наистина го мислих, Те. Не исках да те изоставям сам в този жесток свят. Но за жалост го направих... Съжалявам за което. Но повярвай ми, винаги ще съм с теб. Докато сърцето ти бие, аз винаги ще съм там...

* * *

Авторска бележка:

Fjdjdjdj, съжалявам, че вчера не ъпдейтнах ;-;.

Денят ми беше... Претоварен и нямах възможност дори да си бутна телефона ;-;.

Но сега се върнаах! Очевидно :D.

Съжалявам, ако има грешки главата не е редактирана! И не мисля да го правя, мързелът не ми позволява.

Чал!