{two}

360 42 2
                                    

Влюбих се в начина, по който се държеше. Изглеждаше сякаш цялата енергия на света се беше събрала в тялото ти.

А усмивката ти... Ах, тази усмивка разбуждаше пеперудите в стомаха ми, карайки ги да пърхат от щастие.

Спомняш ли си когато ми дойде на гости за пръв път? Още един спомен, който ме кара да се усмихвам като идиот в празната стая...

❦ ❦

Последните две седмици Техьонг и Чонгкук се сближиха доста. Излизаха често и си помагаха с каквото могат.

Една сутрин брюнетът реши да покани Те в апартамента си. Двамата се уговориха по телефона и Кук веднага започна да разчиства кочинката си.

След двучасово чистене, Чон вече поставяше готовите пуканки на масата пред телевизора. Момчето седна на дивана и зачака гостенина си.

* * *meanwhile* * *

Техьонг вече час стоеше пред гардероба си, търсейки какво да облече. Знаеше, че е излишно да се наглася толкова, но просто обичаше да създава добро впечатление на хората. Хорското мнение му влияеше и това не отиваше на добре.

-Ахх, вече закъснявам, а още стоя тук...

Най-накрая се предаде и си взе телефона от масичката, набирайки номера на единствения човек, на когото има доверие. След второто позвъняване, човекът от другата страна вдигна и ангелския му глас огласи линията.

-Ало?

-Джимин! Помигни ми!

-Отново ли нямаш какво да облечеш?

-От къде знаеш?

-Доста си предвидим, Те. Пък и те познавам от двайсет години, достатъчно време, за да те опозная.

-Да, добре, а сега ще ми помогнеш ли?

-Пробвай с черната тениска, която ти подарих, с чифт черни дънки.

-Аз случайно да отивам на погребение?

-Поиска помощта ми, получи я. А сега чао, имам работа.

-Напомни ми защо сме приятели..

-Защото се познаваме отдавна, защото само на мен имаш доверие, защото винаги те измъквам от различни ситуации, защото си губя времето в разговори с теб и не се оплаквам... Много.. Защото...

𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•Where stories live. Discover now