𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{Ten}

Техьонг въздъхна, бъркайки фрапето си със сламката.

-Можеш да се откажеш, Те. Имам предвид,-

-Но не искам, Намджун. Трябва да разбера всичко. Иначе ще се чувствам ужасно до края на живота ми за дето съм бездействал. А и, представи си ако всъщност е жив!

-Не искам да ти убивам надеждите, аз също искам да е жив, но Тамахаши никога не оставя работата си недовършена. Поне това разбрах от Чонгкук.

-Но все пак, ще разкрия всичко... - заяви твърдо, момчето и се изправи, оставяйки парите от сметката си на масата. - Аз ще тръгвам.

-Къде? - попита по-големият.

-На мястото в което се е укривал последната седмица... Може да открия нещо.

-Тогава ще дойда с теб.

-Сигурен ли си? Ами Джин?

-Излезе с Юнги. Имали някаква работа, глупости. - небрежно каза Джун и също сложи парите от своята сметка.

-В такъв случай, няма да откажа компанията ти.

Намджун се изправи и двамата излязоха от кафенето.

Докато момчетата вървяха към избраната дестинация, адресът постоянно се въртеше в главата на по-малкия. Беше му познат, но споменът излизаше мъгляв и Те не можеше да си спомни.

"Улица 'Хьонсук 27' втората къща вляво".

* * *

Авторска бележка:

Знам, знам, главите ги правя доста кратки. Но за да имам повече глави, за сега ще ги правя, преобладаващи от 100-200 или нагоре думи. А рядко може и по 1000-2000 ако ми дойде музата за нещо.

Отново ви благодаря, че следите и гласувате! (е, най-после се сетих за думата на български, а не "вотвате" хд).

Love uu <33!