Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.3.

Стигнахме до фирмата.Първо влезе той след това аз.Не за първи път идвам тук знаех къде е офиса на Джънкук и се запътих към там.
Вратата беше от стъкло,приближих се до нея и го видях беше заспал върхо клавиатурата на лаптопа си,на бюрото му имаше моя и негова снимка на пода разхвърляни докоменти.Леко отворих вратата сълзи се образуваха в очите ми.
Беше ми тъжно затова,че не мога да му кажа че това съм аз защото застрашавах живота му.
Клекнах и започнах да събирам документите от земята.Поставих ги на бюрото,погледът ми беше привлечен от моя снимка,която той държеше в ръцете си,и писма.

Взех писмото и започнах да чета.
Там пишеше че няма и следа от мен,и че ако до месец не открият нищо ще прекратят издирването.

Някой издърпа листа от ръцете ми.
-Какво правиш,кой те пусна тук,защо ровиш в нещата ми?-За първи път го виждам толкова ядосан.
-А-аз.-Тук вратата се отвори и ме спаси от ситоацията.
-А господин Джеон аз съм новия чистач.
-Коя е тази?-Той сочеше към мен.
-А това е вашата секретарка.
-Казвам се Ния приятно ми е.
-Джънкук.
-Аз ще ви оставям ще си върша работата приятен ден господин Джеон.Чисточа излезе, а Джънкук отново съсредочи вниманието си към мен.
-Извинявай че избухнах,просто..-Гласът му се пречупи.
-Заради момичето ли е?
-Тя изчезна, вечерта се скарахме тя си тръгна.Тръгнах след нея но изведнъж я изгубих в тъмнината започнах да я викам,търех я собщих на родителите и тя изглеждаха доста притеснени обясниха ми и..-Аз го прегърнах.
-Тя ще се върне сигурна съм,ще я намерите.
-Тази загриженост,наповня ми струваш ми се позната-Той се отдели от мен и започна да се взира в мен.Аз се обърнах на другата страна.
-А така ли..аз имам малко работа..чао.-Излезнах и започнах да търся Сехун.Изведнъж някой ме дръпна и ме завря в килер.Въпросния човек сложи ръката си на устата ми аз я ухапах.
И щом видях че е Сехун..
-Кучкаа какво правиш?
-Аз би трябвало да те питам?
-Ах боли!
-Дай да видя.-Казах тихо и протегнах ръката си.
-Какво стана с Джънкук ти нормална ли си така да му говориш,ще се държиш по дръпнато от него.
-Добре.-Аз се наведох да си завържа обувката,но без да искам докоснах онази му работа.
-А извинявай.
-Не стига че ме ядосваш а сега се опитваш да ме възбудиш.-Аз бързо излезнах.Кретен.
Заех работното си място и започнах да преглеждам докоменти.След час вече ми омръзна и отидох при Джънкук да го попитам дали може да си почина.Почуках на вратата и завъртях дръжката.Него го нямаше,беше оставил якето си аз го взех и осетих аромата му.Толкова ми липсваше.Започнах да говоря.
-Искам да се откажа от тази двойна игра,но  ще застраши живота ти,прости ми,прости ми че никога няма да ме разбереш,и да ме видиш повече,прости ми.-Осетих ръка на рамото си.Беше ДЖЪНКУК.
-А-аз.-Той ме прекъсна.
-Явно и ти страдаш по някого.
-Да.-Той ме прегърна.Аз постоях малко и отвърнах на прегръдката му.Той заговори.
-Имаш нужда от почивка върви си.
-Няма да те оставя да страдаш.-Казах тихо аз.
-Ти не можеш да излекуваш мойте рани,само Хана може.-Тук вратата се отвори и влезе Сехун.Той видимо се ядоса,а аз веднага избутах Куки от себе си.
-Трябва да тръгваме!-Каза той през зъби като не отделяше поглед от Куки.Аз тръгнах към него.
Сехун затвори врата и си тръгнахме от фирмата.
-Е?-Казах аз защото бях готова да чуя поредния му скандал.
-Какво искаш?
-Защо се ядосваш?
-Днес ще те подготвим да убиеш човек.
-Моля?Как?-Той нищо не отговори,което ме ядоса още.
-Защо не ми говориш,няма да го направя!-Той само въздъхна и пак не отговори.
-Утре не аз,а друг ще те наглежда.
-Защо,как така?
-Млъкни най-после писна ми от теб,прави каквото искаш аз се махам!-Той спря колата на след гората и слезе,той тръгна да бяга напред.Какво му става,какво е това странно поведение.Защо ме остави ами ако реша да избягам.Този е луд,откачен е.Трябва да избягам това е моя шанс да се прибера вкъщи и всичко това да приключи.
-Хеей идиот къде отиваш?!-Той изчезна от погледа ми.Сега бях свободна да избягам или отново да се върна в онзи ад.Ако този избор ми беше поставен вчера веднага щях да избера да избягам,защо нещата се променят за ден?!
Трябва да реша.

Съжалявам за грешките