Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

Края:( .22.

Крясъкът на вратата екна в съзнанието ми.След по-малко от секунда през вратата влезнаха Сехун и Кай.

Йери мина зад мен и сложи парцал на устата ми.Попречи ми да кажа на Сехун ,че и аз съм тук.
Сехун беше със завързани очи и ръце.Кай го блъскаше напред.

Любимият ми се удряше в стената и крещеше,спъвашеше и коленете му усещаха студенината на пода.
След минути Кай го избута и постави вързан за един стар дървен стол.

-Йей най-после събрахме влюбените!-Йери запяска с ръце и в гласът и се усещаше леката нотка присмех.

-КОЙ СТЕ ВИЕ?!-Сехун беше в безпомощно състояние и крещеше сляпо.Аз започнах отново да се мъча да се измъкна поне на него да помогна.Дърпах се и ругах.Но нищо не помагаше.Чувствах се като цирков артист така да ги забавлявах.

-Ще ви убия!-Той викаше и вените му бяха изкочили.Сякаш и те искаха да излезнат от тялото му.

Кай се промъкна зад мен и целуна връта ми.Викът идващ от мен се превърна в проглушително скимтене заради парцала.

-Много ще ми липснате да знаете!- Кай застана между нас.

-Единия с превръзка на очите,другия на устата.Сладури!-Сехун въртеше отчаяно глава в опит да я свали...

Може би това беше нашето изпитание..да се разпознаем дори и на сляпо и нямо.
Любовтта ни съсигоност не беше като в приказките.Не започна с ,,и той се влюбил в нея,и тя в него" ,но и не продължи със ,,и заживели щастливо" а продължи така.

Ние ще напишем края ,на нашата история макар и в такова положение.Любовтта ни няма да е невъзможна.
Имахме доста такива моменти ,в който си мислехме,че умираме докато всъщност ние само падахма и превързвахме рани.

-Кой е другия заложник?!-Сехун питаше ,а аз започнах да издавам звучи и да разширявам очите си.

-Не си забавен Сехун,така ще развалим всичко ако ти кажем.

Кай се приближи и ме удари с камшик през кръста.Бях свикнала на това мъчение..
Просто леко се превих ,но капчици кръв започнаха да капят от мен.

-Хей,ако си мой познат опитай се да ми дадеш знак по някакъв начин,каквото и да е само да те позная!-Аз не ти бях просто позната.Но нямаше какво да напарвя.Сълзите ми тръгнаха по лицето и се спираха на парцала.
Опитите ми да изкрещя ,,АЗ СЪМ" бяха спирани от ударите и от парцала.Може би нямаше изход.

-И така..нека започнем последното ниво на тази така забавна игра!-Кай отново се върна посреданата и извади оръжието си.Очите ми щяха да изкочат ,какво щяха да правят?!

Той се приближи към Сехун и се подпря на раменете му.

-Е драги!Имаш една роля в тази игра.

-Моля?!

-Давам ти избор.Кажи кой да убия.
Теб или човека отсреща?!-Спрях в
да шавам и да издавам звуци.
Бях шокирана ,тези двамата са луди.Сълзите мигом изсъхнаха на лицето ми.Нямах сили дори за тях.

-КАКВИ ГИ ГОВОРИТЕ,НИКОЙ НЯМА ДА УМИРА!-Сехун крещеше някак найвно.

-АА Сехуне разваляш забавата.Или ти ще избереш или ние избираме.Не искаш да застрашиш два човешки живота нали така?!-Не мърдах бях отчаяна и безмълзвна.

Йери дойде зад мен и ми прошепна.

-Хайде де кажи му нещо...оп ти не можеш.Точно както аз не можах!-Тя се засмя и се отдалечи.

Сехун още не говореше,явно и той не знаеш как да постъпи.

-Сехун нямаш много време,а и Хана не те ли чака да се прибереш удома?-Тези чудовища.Какво искаш сега и аз не зная.
Дали да му подаря живота или да му го открадна.Исках да бъда с него.И чаках да дойде това чудо като във всяка приказка, но забравих ,че нешето не беше приказка.

-Нека човека срещу мен да умре!-Погледнах още по-притетнено от преди.Думите му се повтаряха в съзнанието ми и не спираха.
Една сълза се търкулна, като че ли да върне спомена за миналите.

Това беше края.Нашата история свърши.Свърши с любов ,която не се превърна в реалност.
Боли ме не от това ,че любовтта ще ме убие,боли ме от това,че се оставихме като пешки в ръцете на съдбата..

-Добър избор.-Кай насочи оръжието към мен и зареди патрони.Не  може това да е всичко!
Не вярявах,че е истина ,и че няма щастие за нас.

Йери застана зад него и беше готова да свали превръзката.
Кай написка спусъка.И последното,което видях бе как превзъката пада..
Вярно падна ,но твърде късно..
В гръдния си кош имах дупки..
Дупки от любов!

Тън нън нъъъъън.Това е една мелодия от ,,Сега и завинаги"😂.
Така драги ми читатели.Това беше края на книгата..😭😭😭
Лично на мен ми е много тъжно.
И отново искаш тази история да ви повлияе и да ви развълнува.
Благодаря на u_dont_kn0w_me за корица (ИСКАМ КОМЕНТАР😂)
И благодаря на всички ,който четохте.НО Най-вече на тези,който коментираха и вотваха.
И на тази,който ми даваха своята подкрепа..😭😭😭😭😭
Тази книга свърши и ми е тъжно,но вие можете да погледнете другите ми ктижцици и да чечете😂.
Така това беше от мен в тази история.Още веднъж благодаря ви.
Но най-вече благодаря на мама😂❤.
Чао хора обичам ви!😂❤💙❤

ЗАБРАВИХ ДА КАЖА.КОМЕНТИРАЙТЕ БЕ МИЛИ ЧИТАТЕЛИ!