Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.18.

Срахът завладяваше всяка една клатка от тялото ми.Сехун отвори устата.

-ХАНА ТИ НОРМАЛНА ЛИ СИ БЕ МОМИЧЕ?!КАК МОЖЕ ДА ТИ ХРУМНЕ ДА ПРИЕМАШ Т-ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА?!ТОВА МОЖЕ ДА ТЕ УБИЕ,РАЗБИРАШ ЛИ ДА УМРЕШ!Господи дай ми сили,ти си луда,как ти хрумна?!-Той беше вулкан от емоция,емоция ,която изригна и продължаваше да идригва.Тя взе власт над тялято му.

-ТРЪГВАЙ!ВЕДНАГА!-Той посочи с пръст пред себе си.-КАЗАХ НЕЩО!-Аз тръгнах знам ,че това което сторих не беше редно ,но той толкова дълбоко ли го приема.
Ами ако опитам още малко може би нещата ще се подобрят.
Той отвори вратата на колата си и ме изблъска вътре.

-С-Сехун?-Той се настани на шофьорското място ,и запали колата.Дори не обърна внимание на думите ми.Караше бясно(Бясно карай на червено😂).
Беше влязъл поглед в пътя и не ме забелязваше.не разбира ли ,че го направих защото той не ме изслуша и не чу какво чувствам аз,той дори не се интересуваше.Не че това ме оправдаваше.

Излезнахме от града и се намирахме в някаква горича,бешетъмно.
Сехун спря колата и ме погледна със студеия си поглед.

-Аз излизам!Имам нужда от спокойствие.-Хванах ръката му той видя това и избута ръката ми.

-Сехун моля те почакай!-Той се обърна към мен и се засмя ехидно

-Какво още ли наркотици искаш,или искаш да убиеш и двама ни?-Беше тъмно но виждах как в очите му се прокрадват малки сълзички,който скоро наводниха цялата му ретина и се спуснаха по бузите му.

-Не прачи?-Вдигах ръката си да избърша съзите му.Гласът му стана мек.И хвана ръката ми.

-Т-Ти не помисли ли за мен,за нас?Защо не ми каза,знаеш ли как това влияе на различните хора,може да се престарстиш още от пъвия път.Защо го направи,защо искаш да се държа така с теб?Защо парави това?

-Ти сериозно ли?Ти дори не искаше да ме чуеш какво ти говоря,не искаше да разбереш за чувствата ми към теб,и помислих,че чрез това ще те пренебрегна.Ще пренебрегна всичките си чувства.

-Ти найснана си луда!-Усмихна се той.Сълзите леко се изпаряваха.

-Сехун обичам те!-Той беше шокиран от признанието ми.

-Искаш ли още наркотици?-Да го излъжа ли че не искам или да му кажа че умирам за тях сега.Щеше да полудее ако разбере ,лъжата е беше най-добрата и единствната ми опция.

-Не!-Долових луката му усмивка.Дали чу ,че казах че имам чвства към него?Е,явно няма значение за него това.Той отвоири своята врата и ме остави сама в колата.Само отново с мислите си.

Наблиодавах го през страничното огледало на колата.Беше като замръзнал,не помръдваше ,беше се влязъл поглед към черното небе.И сякаш го изпиваше.

Отпуснах се отново на седалката и пуснах радиотото на колата.
Защо нищо в живота не е лесно както в филмите или както в любовните песни.Защо винаги е толкова сложно?

Вратата се отвори.Сехун завъртя ключа на колата и потеглихме.

-Хей..ъм може ли да поговорим?-Леко ме побутна.

-Да!-Казах с такова желание сякаш този разговор щеше да оправи нещата.Който се разпадаха като къща от карти.

-Каза ,че не съм те изслушал.И че си имала чувства към мен!-Той спря и пое дълбоко дъх,сякаш думите се бяха изгубили някъде в душата му.-Това вярно ли е?-Вряза поглед в мен,този път беше едновременно топъл от тръпката ,но и още студен от случилото се.

-Да!Всичко това е вярно,обичам те повоче от мен самата.-Той ме погледна и се засмя.

-Сериозно ли?