Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.12.

-Аз обичам те затова го направих.-Сехун сведе главата си ,от което аз побяснях.Идеше ми да се разкрещя,но мислите ми бяха за вече може би мъртвия Кук.
Затова се затичах надолу,но Сехун ме настигна и се засшеви.

-ТОВА ЛИ Е ЛЮБОВТА ТИ?!ТИ УБИ ЧОВЕКА,КОЙТО ОБИЧАХ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ.НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАОБИЧАМ,ТИ В МОЙТЕ ОЧИ ЩЕ ОСТАНЕШ ЕДНО НИЩО,Н-нищо разбра ли ме!Нищожество пусни ме искам да си ходя,ИСКАМ ПРИ ДЖЪНКУК.-Той ме хвана за ръка и ме завлачи по стълбите на сградата.Усещах болки навсякъде по мен,при всеки мой опит да се изправя аз падах надолу с нова стълба,и по краката ми се появяваха нови синини.
Не ме болеше чак,толкова от паданията и от натъртванията.
Боле ме ,че Джънкук вече не е сред живите,и че той ме предупреди за Сехун.Аз направих грешка,че не го послушах ,аз трябваше да умра ,а не той.Липсва ми,Обичам го!

-Х-хей?-Чух гласът на Сехун ,който трепереше.
Той  държеше здраво ръката ми.
По нататък нищо не помня.

На сутринта
Намирах се в голяма и просторана стая.Беше светла и уютна.Точно обратното беше в сърцето ми.
Видях ръцете си целите бяха обсипани в синини.
Станах от леглото,вратата беше заключена.Нямаше какво да правя ,изгубих всичко ,което имах и ,което обичах.Няма защо да бягам,пък и да избягам у кого ще отида?Кой ще ме обича както покойния Куки?
Кой ще се грижи за мен?
Кой ще обичам,и кой ще ми помогне?
Останах само в този разпадащ се свят.Само без лъч светлина,без капка надежда.
Отидох в банята.Там се загледах в образът си в огледалото.Отвръщавах се от себе си.От това ,че вече се виждам толкова сама,толкова безпомщна,останала без най-любимото си.ЛИПСВА МИ!Липсва ми с всяка клетка на тялото ми.Живях за него има ли смисъл сега да живея?Одарих юмрък в огледато и кръв потече от ръка ми.Щом видях кръвта си, спомних си за  кръвта по ризата на Джънкук.За това ,че аз неуспях да го спася.Заплаках ,а ръката ми кървеше усилено.Чух тропане по вратата.

-Хана ,отвори!

-Р-РАЗКАРАЙ СЕ!-Изкрещях аз.

Съжалявам за грешките