Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.17.

Сутриинта станах и видях,че Сехун го няма.Може би с е тръгнал още вечерта.Станах притеснена от леглото и вратата на банята се отвори.Сехун излезе от банята.
Аз стоях незнаех каква да правя,или как да се държа.В глава ми беше каша.

-Добро утро!-Успях да изръся най-тъпото нещо.Той помълча малко после проговори.

-Може ли да поговорим?За да не ни е толкова неловко?

-Добре ,само че аз не знам какво да кажа.

-Сигурен съм,че още ти липсва Куки,но чувствата ми към теб стават все по-силни с всеки изминал ден.Знам че това ,което сторих не заслужава прошка и аз не заслужавам твоята любов,но...-Всъщност това беше момента, в който осъзна че няма с какво да опровергае поктъпката си.Ръцете му трептяха почти незабелжимо.
Очите му отказнаваха да се срещнат с мойте.Дори не знам ,дали полудявам,незнам какво ще излезе от това ,и защо за бога се изпитвам някакви чувства към него.Той отвори устата си и продължи,но не в очакваната от мен посока.

-Хана,забрави.Няма какво да направя освен да убия любовта си към теб.През целия си живот аз убивам хора,мечти,сривам кариери,но сто пъти опитах да убия тази любов,дано 101 да се получи.-Аз също го обичам ,но как да му го кажа страх ме е от тази емоция,страх ме е да изпитам любовта отново.Той хвана резцето на врата.

-Сехун почакай!-Той одзърна глава назад  и се утихна фалшиво.

-Благодаря,че ме търпеше достатъчно дълго Хана.-Той говореше с треперещ глас,за първи път го виждам какъв.Слаб.

-Сехун аз.-Той излезе от стаята ми.
Щях да му кажа ,че го обичам.
Сигурно това е било грешно.
Направила съм твърде много грешки за това сега имам само разбитото си сърце.
Излезнах след него и после навън.Ударихме си раменете ,и дори не се погледнахме.

Времето беше студено,духаше силен вятър който сякаш щеше да отвее всичко по пътя си,всички материални неща,но не може  да отвее чувствата и миналото ти.
Сега вече вдействителност бях сама,сама пред непокорния свят.

-Олоол Хана!-Чух силно дрезгав и познат глас.Обърнах се бавно към източника на звука това беше Кай.

- Кай нямам наркотици ,върви си.-Той се засмя и изгрежасеш ,че е очаквал точно този отговор.

-Как си Хана?Не ми изглеждаш добре!-Той се приближи до мен.Сранно този път миризмата на алкохол я нямаше.