Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.16.

Вече бях пред вратата.Станах дилър.Немога да повярвам,в какво се превърнах.Хванах дръжаката,и я завъртях.Беше тъмно и доста тихо.
-С-Сехун?-Никой не ми отговори,натиснах копчето за тока ,но той несветна.
-Курво?Къде сте?Ехо има ли някой?-Беше ме страх,запристървах напред.Оглеждах се притеснително,защо това място изглежда толкова зловещо?
Извадих телефона си и пуснах фенерчето.Стигнах до стълбите.

-Сехун?-Говорих почти разплакана.
Сложих ръката на парапета и се качваш бавно.Не бях забелязала,че стълбите скърцат.Изведнъж чух леки стъпки зад себе си.Започнах да бягам към стаята си.
Бързо отворих вратата и застанах лице в лице със Сехун.Аз бях задъхана ,а той държеше свещ в ръката си.Лицето му изглеждаше толкова красиво на изкуствената свещна светлина.

-Х-Хана.-Гласът му звучеше толкова мек и нежен исках да умра, гледайки го.Казах нещо, за което после щях да съжалявам.

-Не говори,не разделяй момента.-За миг забравих за Джънкук,стомахът ми се преобърна и повярвах,че Сехун е добър.Не беше само заради красотата му.Просто ледът в мен се разтопи за миг.Бях се вгледала в очите му, в който видях добротата му.Колкото и станно да звучи усетих това.

-Токът спря ,извинявай че бях в стаята ти.Какво искаше да кажеш с това,, неразваляй момента"?

-Сехун ..аз имам нужда да говоря с някой ,Моля те остани.-Не говорих аз говореше сърцето ми.От доста време имам нужда да споделя  с някой

-Хана ти да не си надрусана?-Дори той неможа да повярва на думите ми,който просто се низаха.

-От доста време..сънувам ,че Дъжънкук умира отново и отново.
И поле се появява и ми казва ,че аз съм била отговорна за свъртта му.-Лека сълзичка се търкулна по бузата  ,но побързах да я избърша.
-И после...и после си спомням наши спомени .. ии.-Вече плачех,незнаех защо точно в този момент се чувстах защитена ,защо винаги около него се чувснвам така?Той остави свеща на едно чекмедже и ме прегърна.Не се замислих и го прегърнах.Започнах да хлипам на рамото му.Тези минути щом бях в ръцето му ми се сториха часове,той сякаш ме сложи в сърцето си.Не бих казала ,че с него заменям Куки.Но за първи път от както той е умрял ,аз се почувствах толкова добре в прегръдките на Сехун.

-Липсва ми,п-просто ми липсва..-Той започна да гали гърба ми.

-Съжалявам Хана.Толкова съжалявам.

-Няма защо да съжаляваш ти.Ние двамата бяхме виновни.Тази негова смърт беше главно по моя вина.-Той ме пусна и хвана брадичката ми.

-Обичам те Хана!-Аз го хванах за ръка и затворихме вратата на стаята ми.

-Искаш ли тази вечер да остана при теб?-Той ме попита.Колкото и грешно да бъде исках да остане ,беше ме страх.

-Да,искам.-Той седна на леглото аз отидох до банята да се преоблека.
Щом излезнах го видях не беше мръднал от мястото си.

-Сехун ние утре какви ще сме?Сега се държим мило един с друг ами утре сутрин по старо ли ще е?Или тези мигове ще изчезват с вечерна?

-Утре ще го мислим това!Нека изживеем тези мигове сега!-Аз легнах и заспах.Но тогава усетих  ръцете му, който обвиват талията ми.

-Лека нощ!

-Лека Хана.

Хора!Ще имам нова книга ,която ще бъде  доста по-разлина от сегашните ми.Ще се радвам да имам читатели.Съжалявам за грешките