Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.4.

0:21
Бях пред портите на имението в която ме държаха като заложница.Бях уморена.Около имението беше пълно с охрана.
Аз се подпрях на единия.
-Разкарай се какво търсиш тук?-Той ме изблъска.

-М-моля ви трябва да вляза.-Единия отиде до другия и му прошепна нещо.Отвори вратата влезнах.Слизах бавно по стълбите
И е оглеждах наоколо беше толкова красиво.Звъздите осветяваха прекрасната градина и изведнъж някой ме хвана грубо за ръката.Не.Това не беше Сехун това беше някой от охранителите.Той ме метна на ромото си.
-

Пусни ме,нещастник,къде е Сехун.-Той не обърна внимание на думите ми.Сложи парцал на носа ми почуствах че очите ми натежават.

Г.Т.Сехун.
Да оставих Хана само защото..ами тя отиде и се прегръщаше с Джънкук.,
Не ,изпитвам обич към нея,но тя незнае,че в края на задача Джънкук трябва да умре.Постъпих детински да я оставя,оф нашите ще ме убият трябва да я намеря.

Г.Т.Хана.
7:54
Събудих се завързана за стол около мен нямаше нищо освен тъмнина.

- Сехун това не е забавно,покажи се,хайде.-Чух стъпки и мъжки смях.
-Скъпия ти Сехун го няма.Още от самото начало знаех,че племенникът ми се държи много мило с теб,аз съм вуйчо му.

-Защо съм тук?!

-Ще кажеш къде са родителите ти,ако откажеш да говориш ще си понесеш наказанието.Сехун незнае че си тук,няма и да ознае,той и родителите му ще мислят че си избягала.

-Защо го правите?

-Брат ми(бащата на Сехун)ще прави жалки опити да измъкне някаква информация от теб,сега те оставям в компанията на тези приятни мъже,дали престоя ти ще беде приятен зависи от теб.-Той отново се изгуби в тъмнината.Единия от мъжете дойде с камшик до мен.Прокара го през врата ми замахна и удари челото ми.Капки кръв се образуваха на лицето ми.

-Къде живееш?-Последна нов удар.

-Нещастници!-Казах задъхано,едва сдържайки сълзите си.Защо не избягах,когато имах възможност?Защо се върнах отново при тези който ще ме убият?Сехун заради теб?Един от мъжете се доближи и разкаса дрехите ми.

Г.Т.Сехун
Тичах като луд,виках името и но нямаше е следа от нея.Охраната каза че е влязла в имението но не са я видели да излиза.Как е възможно да е влязла и да не съм я видял.Какво ли и се е случило?И защо се е върнала обратно при нас?

Г.Т.Хана
Дрехите бяха на пода.Мъжете ме удряха.По тялото ми имаше черени следи от ударите.
-Питам те за последно къде са вашите?-Очите ми се притнаряха може би щях да изгубя съзнание ако не беше поредния удар,и поредната кофа с вода излята върху мен.
-ОТГОВАРЯЙ!-Гласът се разнесе из голямото помещение.
Телефонът на едния позвъня.

-Ало,да,разбрах шефе!-Той каза нещо на другия и ме оставиха сама.

-Сехун,Сехун помогни ми,Джънкук моля те избави ме от това мъчение!-Започнах да плача.Беше ми студено,бях гладна и ме беше страх.

Г.Т.Джънкук.
Телефона ми позвъня.Беше непознат номер.Реших да вдигна.

-Ало?

-Джънкук ако искаш да помогнеш на Хана ела на този адрес.-Въпросния човек затвори телефона още преди да съм успял да отговаря.
Веднага излезнах и се качих в колата ми.Пристигнах на желания адрес бях в гората на след нищото
.
-Това някаква шега ли е?!-Извиках.

-Джънкук успокой се,трябва да ти разкажа всичко.Аз отквякох Хана.

При тези негови думи се затичах към него и го ударих няколко пъти.Той падна на земята.Леко се засмя изправи се и ме удари в носа.
-Казах ти да се успокойш и да слушаш.

Съжалявам
За 💛 💛
Грешките ❤❤❤