Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.8.

На сугринта се чуствах ужасно.Куки беше с мен семейството ми също,но Сехун го нямаше.Бях се превързала към него,той не ми мислеше лошото, а отиде в затвора.Джънкук влезе през вратата.

-Добро утро Хана,как си?-Аз се изправих като се усмихнах насилствено.

-Добре съм.-Станах и го прегърнах

-Какво ти има?

-А-Ам нищо.-Аз се опитах да избегна погледа му но това не се получи.

-Хана кажи ми.-Той снижи гласът си като повдигна брадичката ми.

-Мъчно ми е за Сехун..той -Започнах да говоря и погледнах надолу ръката му беше свита в юмрук.

-Знам,че си ядосан Куки но той няма вина -Той ме прекъсна.

-Точно той е виновен за всичко това,нима успя да  те заблуди!?-Аз го избутах и ударих вратата след себе си.

Исках да остава сама,исках да обмисля нещата.
Тръгнах да бягам по улицата,беше толкова мрачно,облаците се бяха струпали и не позволяваха на слънчевите лъчи да проникнат.Птиците сякаш бяха изчезнали и сега се чуваше само шумът от двигателите на колите.Аз хлипайки вече вървях,незнаех защо с Куки се караме за толкова дребно нещо,той забравил ли е колко го обичам и как бих дала всичко за него.Отново соленно чувство премина през очите ми карайки сълзите отново да потекат.

Джънкук Г. Т.
Постъпих грешно спрямо Хана,нетряпваше да и се разкрещявам,но имах чувството,че тя е влюбена в Сехун ,а това ме изнерви докраен предел.Не обичам да се караме с нея,но сега сякаш нещата бяха различни сякаш това не беше моята Хана,покрай онзи глупак се е променила.Сега се опитвам да я намеря,времето е мрачно което прави нещата още по-трудни.Обичам Хана и бих направил всичко за да е щастлива.

Г.Т.Сехун.

Седях на леглото облисляйки нещата,немога да повярвам,че онова копеле ме предаде така,а горката Хана плачеше.Немога да отрека липсва ми Хана,искам да съм до нея,но преди това трябва да смачкам Джънкук.Мислите ми бяха прекъснати от полиция който отвори вратата на килията ми.

-Имаш посетител!-Изправих се бързо мислейки,че Хана е дошла да ме види,но представите ми изчезнаха щом видях един от доверените ми  хора на стола.
Бързо и нетърпеливо седнах на стола.

-Чуй ме Марк,искам да наблиосаваш Джънкук!

-Баща ви се е заел с това,аз.-Прекъснах го.

-Чуй ме внимателно,давам ти задача от,която ще изкараш допълнително пари.

-Слушам ви.

-Искам да приготвиш бягството ми,но без баща ми да разбира за това.

-Господине ако баща ви разбере ще ме убие,немога да направя това.

-Хайде Марк,нужен си ми,усилията ти ще бъда възнаградени обещавам ти!

-Добре.

-Времето ви свърши!-Полицаят ме забърпа.Обърнах се и му ударих едни,а той падна.

-КАКВО ПРАВИШ ТИ ЛУД ЛИ СИ?!-Марк се изплаши щом видя кръвта стичаста се от носа на ранения полицай.

-Слушай ме,подготви всичко и наблиодавай Хана!

-Д-добре.

-Хей какво става тук?!-Трима полицай влязоха като отпратиха Марк и двама от тях ме заведоха в килията ми.

Ще си отмъстя  и щом го направя,Хана ще бъде моя,а Джънкук ще ни гледа от небето.

Знам ,че може да се изказвам неправилно и да пропускам букви и там др глупости.И знам ,че това прави четенето трудно.
Затова аз се опитвам да се поправям.Знам и,че около 3-4 човека следят историята ми и ако нещо не сте разбрали питайте.И да мерси ,че четете.❤