Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.11.

Тичах с всички сили по стълбите трябваше да стигна на 20 етаж на тази болница.На моменти усещах ,че немога да движа краката си.Усещах ,че оставам без дъх .Но никога неспрях да бягам.До мемента в който бях на 18  етаж и чух..чух изтрел.Имах чувството че сякаш простреляха мен,при мислъта,че мишената можеше да е Куки сякаш хиляди куршуми минаваха през мен ,и унищожаваха всеки кръвен съд по пътя си.За миг спрях.Но после нещо ме озари и започнах да бягам отново,отново с нови сили,отново с нова надежда.Усещах ,че никой неможеше да ме спре да помогна на любимия си ,но чух втори изтрел,после още един ,още един.Сълзи капеха от очите ми,пот капеше от лицето ми,но силите ми несвършваха.Все повече се доближавах до целта си,с всяка една стълба се чувствах по-близо до спасението.После чух вик,викът беше на Сехун и се разнесе из стълбището.После чух още един вик,този път на Джънкук.Сърцето ми се раздираше,делеше се на две части.Най-сетне последните две стълби,последните две стъпала до Джънкук.Имах чувството ,че немога да помръдна,за последно напрегнах мусколите си щом стигнах до вратата,която щеше да ме отведе до покрива на болницата ,натиснах нетърпеливо резцето.И видях Кук с оръжие в ръка насочил го срещу Сехун и готов да стреля.Кук кървеше от всякъде.Аз се ожасих от гледката и изписках.
-Джънкуук!-Сехун се обърна към мен ,а Кук пусна оръжието.Джънкук запристърва към мен ,накучвайки.Аз бях далеч от него.Отидох до ръба на покрива където беше Куки.Той ме прегърна.Сехун това и чакаше ,взе оръжието натисна спусъка и Кук се отпусна на ръцете ми.Джънкук се изкашля и си пое дълбоко дъх като се опря на парапета и погледна надолу
.
-Х-хана..с-съжелявам!-Той се изхлузи из хватната ми и падна,НО аз хванах ръката му и той увисна.
-Х-хана пусни ме,няма да уживея,ще ум-умра.-Той плачеше.

-Джънкук,какво говориш няма да умреш,няма,чуваш ли няма да ме оставиш!-Слълзите ми започнаха да капят по на Кук лицето.

-Н-не ме забравяй,прос-прости ми ,че неуспях..да си сп-спазя обещанието!-Започнах да го дърпах,но неуспявах да го издърпам.

-Сехун ,помогни ми!-Виках го за помощ.Той се приближаваше ,но с него носеше оръжие.

-Хана съжалявамза,че нем-неможах да те оп-опазя.

-Куки не говори така обичам.-Тук усетих две ръце около талията си,който ме задърпаха,усещах,че Кук ми се изплъзваше.

-Глупако пусни ме ще го изпусна!-Развиках се на Сехун.

-Х-хана не ме забравяй!-Точно щом каза това Сехун ме издърпа и пуснах къвавата ръката на Куки.Паднах на земята до Сехун.А Джънкук той..той полетя надолу,плачейки.

-ДЖЪНКУК!-Скочих от земята и вдигнах кракът си да прескача парапета,усещах болка в сърцето си.Неможе да е истина.Той падна ,той разчиташе на мен ,а аз неуспях да му помогна.Той.Джънкук неможе да е умрял,неможе.

-Укроти се!-Той хвана ръката ми.-Гледах надолу ,плачейки.Вдигнах погледа си към Сехун.

-Ти го у-уби.Ти ми го отне.Т-ти.

-Съжалявам.-Той се усмихна леко.

-Нищожество,ти си убиец,подлец,ще гориш в ада.Аз го обичам как може да има такива хора като теб.Отне ми всичко.Отне ми най-скъпото.Глупак!Защо го направи?ЗАЩО?-Заплаках и закрещях.Той понечи да ме прегърне.

-Идиот!Не ме докосвай!Махай се от живота ми!Защо още си туук!Разарай се!-Аз тръгнах да бягам,но Сехун хвана ръката ми.

-КАЗАХ ДА НЕ МЕ ДОКОСВАШ!-Той ме засшлеви.

-Млъкни,млъкни най-после.Обичам те,затова го направих!Лудо влюбен съм в теб,разбери!

Съжалявам за грешките