Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.20.

Събудих се от леки детски смехове.Малки деца бяха наобиколили колата и щом ме видяха будна веднага избягаха на някъде.Стана ми неловко защото и двамата със Сехун бяхме голи.Погледнах в страни от мен и видях спящия Сехун. беше се сгуших в едната седалка и изглеждаше толкова сладко.Невероятно как човек може да е толкова секси и такова сладък едновременно.Лека болка се прокрадваше между краката ми и  в ми мислите изкачаха една по една сцени в главата ми от снощи.Погледнах отново към Сехун той спеше.Сложих бавно ръката на клитора си и започнах да се търкам в ръката си.Бях на финала когато някой изшептя в ухото ми.

-Не ти ли стигна от снощи?-После ме обгърна.Аз се изплаших и подскочих.Беше ме срам от тази моя глурава постъпка и гледах да не го поглеждам много в очите.

-Д-добро утро...аз..аз ще те чакам вътре и ще приготвя закуска.Умирам от глад.-Той ме събори на седалката и зацелува коремчето ми.Бавно облизваше всяко кътче от него.После сложи ръката си по надолу.Осъзнах се и го избутах от мен.

-Луд ли си Сехун?Нима искаш целия квартал да ни види.-Той се засмя.Аз излезнах извън колата и тръгнах към къщата.
Отворих вратата на домът ни и тръгнах към стаята ми.Вратата се отвори отново след мен.

-Довечера  ще ти приготвя изненада.Бъди готова към 20:00.-Каза това и излезна.Развълнувах се какво ли ми е подготвил.Реших да мина да се взема душ.Но в мислите ми Сехун изведнъж избледня.Поснах горещата вода да пада по мен.Усетих някакво странно чувство в себе си,сякаш кръвта ми кипеше.

Това чувство започна да ме измъчва неуморно.Спрях водата и взех една кърпа.Обвих я около себе си и закрачих към другия край на банята.Там беше чекмеджето където държах хапчетата си.Бързо отворих шкафа и взех кутийката.Сипах две в ръката си и бързо ги преглътнах.Натиснах резцето на вратата и излязох.

Остава още час до срещата ми със Сехун,но това чувство още не притихва.Знам какво ми трябва ,но не мога да го причиня на себе си.Ще изчакам да утихне и обмине всичко това.Просто ми трябва малко въздух.
Излезнах за малко навън.Сърцето ми започна да бие учестенно и въздухът започва да ме задушава.Започнах да вървя по-бързо.Отивах към парка там се успокоявах.Кашлях и сякаш ми се виеше свят.Чувствах краката си все по-слаби и се опирах на стените на зградите.

-Мамо тази жена добре ли е,мамо да и помогнем!-Едно дете дърпаше ръката на майка си към мен Това някак си ме изнерви и кървта отново в мен кипна.

-РАЗКАРАЙТЕ СЕ!Какво сте ме зяпнали?-Хората се отдалечиха от мен и ме гледаха с прорицателни погледи.
Чувствах се слаба,безпомощна.
Нямаше кой да ми помогне,и аз не знаех как да помогна на себе си.
Отново онова усещане за нужда от нарконици.Не!
Усетих ръка на рамото си.Хванах я.И с големи усиля се обърнах назад.Беше Кай.На лицето му сякаш изрисувна усмивка витаеше.

-Сега разбираш защо наркотиците са ни нужни ,нали Хана?-Колената ми омекнаха.Усетих се твърде слаба.Слаба да издаржа тялото и проблемите си.Паднах в ръцете му.

-П-Помогни ми..!-Той ме захвана по-здраво и ме повдинга.Просто затворих очи и се отпуснах.

Извинявайте за грешките.Знам че едва ли още имате към тази история,но все пак трябва да я довърша.Остават още 3-4 глави.
Ако още имате интерес пък,сложете по един коментар.
Айде чао😁