Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.7.

Г.Т.Хана.

Не съм спала цяла нощ,очаквах Сехун с нетърпение.Снощи ми бяха дали някакви дрехи за да се покрия.Чаках с нетърпение някой да отвори вратата.На лицето си усещах струпове от кървавите рани,По краката си виждах синините и осещах неописуема болка навсякъде.

Г.Т.Куки
Със Сехун се срещнахме на оговореното място бях развълнуван.
-Хлапе, дано планът ти проработи.-Той ме потупа по рамото докато караше колата си.
-Това е моят план,а щом е мой ще проработи,но ако беше твой...-Той се ядоса.Това целях,беше смешен щом го правеше.

-Какво говориш,аз съм велик човек,всичко при мен работи.

-Както кажеш "Велики човеко"!-Аз се засмях и погледнах през прозореца.След около час се намирахме пред огромна къща.
-Ам Сехун къде сме?

-В Пусан в(измислете някаква местност).
-Ясно.
-Да влизаме ти ще ме  чакаш пред килията и.
-Добре.-Аз взех телефона и писах, на полицията казах,че тук са престъпници,който издирват и им дадох имената.Сехун отвори вратата и влязохме в къщата.

Г.Т.Хана.
Чаках,чаках и нищо.Вече си мислех,че ме е излъгал.
Точно в мигът когато се отчаях чух стъпки по стълбите.Това Сехун ли е?!
Вратата заскърца и през нея влезнаха Сехун и чичо му.

-С-сехун!-Едва изрекох и гласът ми се пречупваше.Виждах сълзи в очите му.Той тръгна към мен ,но ръката от чичо му го спря.

-Не е за вярване,че си станал толкова мек,и дори плачеш заради тази уличница.

-Какви са тези рани по нея?Какво си и причинил?!

-Хаха причинявам и това което направиха родителите и на мен....-След тези думи той се усмихна.

Сехун се доближи до мен хвана ръката ми.
-Сехун моля те помогни ми,измъкни ме от тук,моля те!-Изшептях думите.

Той клекна на моето ниво.В този момент отвън се чуха изтрели Сехун бързо се изправи а чичо му изкара оръжие.

Вратата рядко се отвори,и удари в станата.През нея влезе Джънкук и полицията.Чичото на Сехун опря пистолет в главата ми.Аз заплаках.

-ПУСНИ Я!-Куки извика срещу него.

-Одръпнете се,иначе ще я убия.

-Джънкук как можа?-Сехун погледна Куки с отвращение.

Незнаех какво става.Просото върях напред а след мен Сехун и подчинените му.Зад нас се чу изнрел.Пистолета,който беше опрян в главата ми падна, чичото му се преви стискайки кракът си.

-Копеле!-Изруга той.

Полицията започна да слага белезници на мутрите ,който ме тормозеха включилно и на Сехун и чичо му.
Аз прегърнах Куки той мен също.
Но не исках Сехун да ходи в затвора,той ми помагаше.

-Той няма вина пуснете го!-Аз се отръпнах от Куки и застанах на пътя на полицайте.

-Госпожице отръпните се,този човек е престъпник,знаете ли колко като вас е убил.

-Той е сгрешил,но сега няма,моля ви усещам че е добър човек.

-Хана забрави ли,че той те отвлече и нямаше добри намериния,той трябва да си получи заслуженото.-Намеси се Куки.

-Не,не ми е вредил,Куки моля те повярвай ми.

-Хана мислиш ли ,че ще се задържа дълго там?-Каза Сехун  като намигна и го отведоха.

Г.Т.Хана.

Прегърнах Куки и се разплаках,усещах липсата на Сехун.
-Миличка защо плачеш?-Той избърса сълзите ми.
-Той..просто той незнам.
-Да се махаме от тук.-Ние тръгнахме от това място.На вън имаше сняг.Беше красиво.
-Всичко лошо свърши,повярвай ми.
-Обичам те,Куки.
-И аз Хана.

Съжалявам за грешките.