Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.10.

Там пишеше

,,Сехун,както поиска наблиодавах Хана.
Днес беше доста разтроена,плачеше,псуваше,дори си закупи цигари от магазина.
Разбира се,Джънкук трябваше да се намеси,започна да я утешава и да се целуват и темподобни,ъгх беше отвратително.Смятам,че причината тя да е разтроена беше ти.Процеса с измъкването ти от това място върви по план ще ти дойда на посещение да ти обясня какво да правиш.
Реших,че ще се почувстваш добре ако ти пратя снимка на Хана ето ти една от днес:

От Марк

Щом видях снимката на Хана се разплаках.Хана ми липсваше страшно много,исках още сега да изляза и да я прегърна.

-Това гаджето ти ли е?-Попита ме онова момче,което беше при мен преди малко.

-Разкарай се!-Избърсах сълзите си,не бях свикнал хората да ме гледат слаб.

-По-полека приятел,исках да помогна.

-Извинявай,просто много ми липсва..и..-Гласът ми се пречупи и усещах,че ако проговоря щях да се разплача.

След седмица:

-Сехун по дяволите по-бързо може да ни хванат.

-Успокой се малко де ,няма да се усетят.

Неутрален разказвач

Да.Сехун се бе измъкнал от затвора.И сега се беше насочил към ветеринарната болница където беше Хана се намираше с любимия си Джънкук.

Г.Т.Хана.
През тази седмица имах рожден ден и Куки ми беше подарил куче.Аз много се зарадвах ,защото обожавах животните.Днес трябваше да го доведем на преглед.
Куки беше с кучето при доктора,а аз ходих да купя две чаши с кафе.Злязох в асансьора където звучеше приятна музика леко се поклащах в ритъма на мелодията.
Бях на етажа когато вратите на асансьора се отвориха.Пред мен стоеше Джънкук видимо притеснен.
- Кук какво става?-Той не ми отговори ,а директно ме хвана за ръка и задърпа.Аз пуснах ръката му като повторих въпроса си с по-висок тон.
-Джънкук веднага ми кажи какво има?!-Тръшнах се.
-Хана... Сехун е тук!-Изпуснах чашите с кафе,защото Сехун беше точно зад него и опря пистолет в главата му.
-От колко време не сме се виждали!-Възкликна той е се усмихна.Джънкук се завърта като удари носът му с лакътя си,което предизвика той дасокосне носът си.
-Бягай!-Кук ме хвана за ръката и започна да бяга с всичка сила като ме влачеше след себе си.
-Отвори се,отвори се!-Той бягаше към асансьора и точно преди да се затворят вратите ние влязохме.
Джънкук запъхтян започна да говори като се опря на стената.
-С-сега ще слезнем в приземния етаж,т-ти ще избягаш аз ще се върна и разправя с него.-Той едва дишаше.
-Не!Джънкук идвам с теб,няма да бъдеш изложен на риск зар.-Той ме бутна в стената и като ме прекъсна.
-ХАНА!Поне веднъж ме послушай,моля те!
-А-ами ако не се върнеш?-Гласът ми се пречупи и сълзи потекоха по лицето ми.
-Ще се върна,повярвай ми!-Той изтри сълзите ми като постави целувка върху устните ми.Вратите на асансьора се отвориха.Аз слезнах.Кук натисна бутона за най-горния етаж.Преди вратите да са се затворили видях ,че едното му рамо кърви и то доста обилно.Понечих да го спра.Но беше късно.Не!Няма да изложа любовта си на сигурна смърт!Започнах да бягам, нагоре по стълбите.

Уууу става интереснооо😂.
Съжалявам за грешките