Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.15.

Онези цяла нощ не заспаха,както и аз.Злех телефона от шкафчето ми започнах да разгреждам.
Омръзна ми и,и слязох долу да си направя закуска.Точно когато отварях вратата видях Сехун ухилен до уши.Извъртях очи и тръгнах в противоположната посока на неговата.
-ХЕЙ!-Обърнах се и го видях отново.
-Какво искаш?

-Какво има?-Той закрачи към мен притисна ме в стената и хвана кичур от косата ми като леко го дръпна.

-Май някой е подслушвал снищии.-Той говореше засмяно.
Отново се осетих влага там долу.
Той ме гледаше и ме изпиваше с поглед.За момент през ума ми мина как той чука мен цяла нощ.
Овладей се Хана.Не се подавай на хормона.

-Разкарай се от мен,нещастник!-Избутах го от себе си и прдължих надолу по стълбте.Реших набързо да си направя сандвич с шунка.
Измих си ръцете и запретнах ръкави.
Щом бях готова седнах и започнах да се чудя този идиот колко време ще ме държи заключена тук.Аз да не съм затворник.
Исках да говоря с него.Станах от масата и се запътих към стаята му.
Тъкмо да натисна резцето на вратата.Някой я отвори.
Бях забила поглед в земята и започнах да вдигам леко главата си.Това да не е онази от снощи.
Има мега дългите и оформени крака.Да не говорим за гладната и обиколка,която беше три пъти повече от моята.
Стигнах до лицето е,което нямаше и една гънка или пъпка.

-Прияно ми е Хана,аз съм Мин-Хи!-Тя подаде любезно ръката си,като че ли ще живее тук.Какво става тук подяволите.Къде е този нехайник?

-Къде е глупака?-Игнорирах подадената ръка.Тя леко сви крайчетата на устните си.

-За Сехун ли говориш?-Той е по-възрастен от теб.Пробвай с оппа.-Тази пък за коя се има да ме учи на култура?

-Слушай ме курво,разликата между мен и теб е основно в културата.Това ,че незнаеш нищо за тава изчадие не ти дава право да го защитаваш или пък тук да ме учиш как да се държа.-Аз слезнах долу минах през склада за наркотици на Сехун и звех два пакета.Ще се махна от тук.
Тряснах вратата след себе си,и извадих мобилното устройство от задния си джоб.

Кай

Приеми Отхвърли

-Х-хана!-Гласът прозвзуча толкова безпомощен и унил.

-Къде да донеса..наркотика?-Да щях да продавам наркотици.Това беше единствения шанс да изкарам малко пари и да се махна от това място.Никой от близките ми не би го удобрил,но май вече не останаха мой живи близки.Дано Джътнкук не ме гледа и не се отврати от мен.Защото той се бореше срещу това ,а сега аз правя това.Съжалявам Куки!

-Чакай ни,край кафенето в края на училища ,,Рай"!-Чух как телефонната слушалка се затваря.
Време е да задействам плана за измъкването си.Сложиш си шапка и закрачих към уговореното място.

Скоро пристигнах,там видях 10 млади момчута който бяха с червени очи.Чувствах се ужастно,щях да им дам това от ,което се нуждаят ,но това щеше да ги овреди още повече.

-От кога станахте зависими от това?-Посочих с отвращение пакета.Единия русокоско се ядоса и тръгна към мен.Не се изплаших ,защото явно беше и пиян и падна сам.После изсъска срещу мен.

-Дошла си тук да ни ги дадеш,не да се правиш на добра,з-защото щом ги продаваш явно и ти не си самия ангел.

-Отговорете ми на три въпроса и са ваши.-Те извадиха пари и ги подхвърлиха към мен.
Кай изведе по-напред и каза с дрезгав глас.

-Взимаме наркотиците от три години.Други въпроси?-Бях изненадана от действието му.

-Защо ги взехте първия път?-Тук Кай погледна надолу и се засмя .После пак ме погледна със страховитите си очи.

-Имаше едно момче , което обичах крекалено много ,но той се подигра с мен.

-Това,че вземаш наркотици няма да ти помогне той да те заобича.-Аз смечих доста гласът си.

-Не го правя за да ме обича!Правя го за да може за миг поне да го забравя и да излезе от ума ми!Сега ги дай!-Запристъпвах към него и му ги подадох в ръцете.Исках да му помогна ,но незнаех как.
Тръгнах си,минах през магазин за цветя и купих две рози.После поех към гробището.
Вървях бавно,щом стигнах до гроба на Кук оставих розите и погалих пръстта.

-Любов моя,прости ми ,че правя това.Нямам друг избор.Знам ,че ти мразеше тези хора ,който вземат наркотици,но те също си имат причина да го правят,заради любов или нещо друго.Това не ги оправдава,но щом това помага да забравих бих те дрогирала ( Не се смейте читатили).Бих го направила за да забравиш колко гршки направих и колко грешки продължавам да правя.Знам ,че е нагло да те моля за прошка.Но незнам какво друго да направя.Съжалявам!-
Станах от гроба му и нръганах отново към онази откачалка.

Съжалявам за грешките