Дупки от любов {ЗАВЪРШЕНА}

.21.

Събудих се на пода,на някаква сграда.Около мен бяха Йери и Кай.

-Как се чувстваш?-Йери подхвърли празна спринцовка към мен.Погледнах я в зачервените й очи.Кай тихо се засмя и допълни.

-Не я дразни,вече е твоя!-После се засмя той.Огледах се наоколо и понечих да се изправя,щом го направих и тръгнах да бягам нещо ме дръпна.Тогава осъзнах ,че кракът ми е завързан с верига.

-КАКВО Е ТОВА?КАКВО ИСКАТЕ ОТ МЕН?!-Ядосах,но също притеснението личеше в треперещия ми глас.

Йери се засмя и извади телефона си ,заедно с малко наркотици.Хвърли ги към мен.

-Ето ,за да отцелееш,докато твоя Сехун не дойде.......за да умре?-Тя се засмя.Кай леко я бутна по рамото.

Погледа ми скачаше ,ту на единия,ту на другия.Кай ме гледаше някак смилително ,но и с омраза ,която не знам от какво е породена.

-Кай,кажи ми какво става тук?-Дърпах кракът си с всичка сила,мъчейки се да се измъкна от веригите.

-Съпа обясни на Хана какво става аз ще изляза да огледам за Сехун.-Кай напусна влажната и напрягаща стая.

Аз и Йери бяхме лице в лице.
Хвърляхме си старшни погледи.
Още от началото не я харесвах.

-Какво има Хана не ме ли помниш!-Тя се усмихна психопатски и още повече ме напрегна.

-Моля?

-Същата глупачка си  като в гимазията.Джънкук беше мой,преди ти да ми го отнемеш.-Тя гледаше встрани и сякаш едва сдържаше сълзите си.

-Коя си ти?-В съзнанието ми започнаха да се появяват отминали сцени.

Преди пет години

Г.Т.Хана
Преди месец завършихме.Нямам търпение да усетя истинския вкус на живота.Днес заминавам с гаджето си Джънкук към Сащ.
Там той ще изпълни своята мечта да стане художник ,а аз криминалист.Много се вълнувам.
Видях колата му през прозореца,хванах чантите в ръка и закрачих към изхода от дома ми.

Вече на летището.
Държах ръката на Куки и чакахме да чуем номера на полета ни.

-Джънкук радвам ,се че с теб ще сбъдна мечтите си!-Той се засмя и ми отговори.

-Ти си моята мечта!-Постави бърза целувка върху устните ми ,и ме прегърна.