Видях една кръчма. След може би часове се бях напила толкова яко. Плаках много, дори не си усещах очите. Боляха ме и пареха в същото време. Стигнах до вратата на кръчмата някак си, а когато я стигнах отворих я и колената ми умекнаха. Усещах как тялото ми ме предава, но не паднах. Хвана ме една мъжка фигура с черна шапка и черно шушляково яке. Попита ме:
-Къде живеете госпожице? Наблизо ли сте?
Не отговорих на момента. Усещах една приятна миризма на сладникав парфюм и се замаях още повече. Когато момчето ме вдигна през рамо се свестих леко и ми хрумна че беше ме попитал къде живея. Отговорих му:
-Благодаря ви за помощта, но може да се справя сама с това.
Той се засмя и пак проговори:
-Момиче, виж на какво приличаш! Как ще те оставя да се оправиш сама?! Толкова много си пила...на такова красиво момиче не му отива! А сега ми кажи къде живееш малка госпожичке!
Беше толкова настоятелен, нахален. Но нямах сили да се боря с него, за това му казах.
-В един блок на улица *** третата стая вдясно от 7-мия етаж.
Той не проговори. Продължи да върви и след 15 минути стигнахме. Той мина по стълбите, защото имаше хора в асансьора. Евала му правя, ако го видя някъде ще го черпя...😅
Докато изкачваше стълбите той смени позата ми от тази през рамо на ръце. Боляха ме толкова много очите, че не можах да се здържа и ги затворих. За жалост изпуснах страхотна гледка. :/
Когато стигнахме до стаята той ме попита за ключ. Аз разтърках очи и видях...пред мен стоеше Парк Джимин...под плът и кръв...?? Wtf...?
Отворих очи широко и не промълвих и дума. Само го зяпах. И не можех да проумея два факта: Това реалност ли е? И shet.... Как може да е толкова красив...?
От негова страна той само се усмихна и ме попита пак:
-Госпожице, ще ми дадете ли ключа за да отключа стаята ви? А ако нямате нищо против, след това да ми разкажете какво се е случило...?
Пак се загледах... Бях безмълвна пред него...и от факта, че се изложих толкова яко. След едва 1 минута кимнах с глава, бръкнах в задния джоб на джинсите си и извадих един малък ключ. Той се усмихна, пъхна ключа на ключалката и когато отвори видя две полу-голи момичета да стоят срещу нас. Те не знаеха как да реагират. Той попита къде е спалнята и те му посочиха коридора вляво. Той ме остави на леглото и каза:
-Госпожичке, сега искам да си легнеш по най-бързия начин! Но първо!...
-Какво...? -отговорих плахо
-Запиши си номера тук. -и ми подаде своя телефон. Аз го послушах и взех телефона. Записах си номера и му го върнах.
-Добро момиче. -каза той и лека усмивка се появи на лицето му.
-Сладки сънища!
Аз не отговорих. Бях доста шокирана от всичко което се случва. Той излезна и така останах сама в леглото. Проснах се на възглавницата и след като затворих очи веднага заспах.
