22:46
Бях на една тясна уличка в колата си, докато пиех вече трета бутилка уиски. Пресуших цели 3 бутилки а болката в гърдите ми не се пресуши. Няма и как, знаех, че скоро време това няма да мине. Цял живот търсиш човека, с който искаш да прекараш живота си и накрая го намираш, но не можеш да бъдеш с него. Това никак не е честно, не исках да оставям нещата така. Не си падам по цигари по принцип, но днес просто ми се умираше. Запалих поредната цигара и видях, че имам пропуснато.
*You have 7 missed calls from monie@48*
Намджун хьонг ми беше звънял 7 пъти. Сигурно нещо е станало.
*Избран номер – monnie@48
Опции:
Набиране на номера;
Изпрашане на съобщение;
Копиране на номера;
Блокиране на номера.
Избрана опция: Набиране на номера*
🎶🎶🎶
-Ало, Джимин? Къде си?
-Честно казано, и аз не знам хьонг. Защо?
-Хайде идвай си, забрави ли че утре заминаваме за Ел Ей? Хайде, имаме 5 часа на разположение за сън.
-Добре хьонг, тръгвам. До после.
*call ended*
.....
Гледна точка на Т/И:
Все още не си намирах въздух. Момичетата още ги нямаше, часът беше вече почти 12. Беше ми толкова гадно, не си намирах място от мъката, която ме обгръщаше в студените си обятия. Спомнях си всеки един наш спомен, за това, че с никой досега не съм се чувствала по този начин. По едно време се чу от всекидневната отварянето на вратата и чух как Техьонг говореше на Памела:
-Беше една прекрасна вечер, лейди. Съжалявам, че трябва да тръгвам, но имам само 4 часа на разположение за сън. Обещавам ти, че следващата ни среща ще бъде до залез.
-Не се притеснявай, аз също си изкарах страхотно. Аз ти благодаря за тази вечер, Тата. Кога ще се видим отново?
-Сигурно след 2 седмици, до 25 вече трябва да сме си тук. Обещавам, че след като си дойда първата ми работа ще е да те видя.
-Ще чакам с нетърпение.
И само се чу един цвъчащ звук, сигурно последва целувка.
-До следващия път, Ким Тата.
-До следващия път принцесо.
Чух как токчетата ѝ се докосваха до паркета и звукът се засилваше. Изведнъж се появи тя пред очите ми, токът в стаята светеше и когато ме видя ме погледна с притеснено изражение:
-Т/И, какво е станало? Защо плачеш, изглеждаш ужасно.
-С Джимин се разделихме.
-Но защо?
-Бившата му приятелка твърди, че не бременна от него и е в напреднал месец. Късно е за мерки.
-Съжалявам Т/И, знам, че го обичаш.
-Той също ме обича Нона, но аз не мога да лиша детето му от баща. Той трябва да постъпи разумно.
-Но Т/И, откъде си сигурна, че не лъже, че детето е негово? Все пак това е Парк Джимин, всяка иска да го има, и след като знае, че той не проявява интерес към нея, ще трябва да направи нещо по въпроса.
-Не знам Нона, прибързах ли с решението си да скъсам с него?
-Мисля, че е точно така. Но след като си го направила, не се връщай. Сигурна съм, че той ще иска да направи тест за да се увери, че това дете е негово. Ако детето не е негово, той ще те потърси.
-Ами до тогава ако чувствата му към мен не са се променили?
-Ако те обича истински чувствата му няма да се променят към теб. От това ще разбереш и колко държи на теб.
-Да съгласна съм. А ти как прекара?
-Беше прекрасно. След като бяхме малко издокарани и двамата, помислих, че ще отидем на някой ресторант, но много грешах. Той ме отведе в една поляна, в която имаше огромен батут и много вкусотии. Скачахме, после вечеряхме, после пак скачахме докато не се уморихме напълно, говорехме си за смешни случки, разказахме по нещо за себе си. Беше прекрасно.
-А не си ли се чукнала още?
-Ами мислех че ще е така, но Намджун ги предупреди, че най късно до 00:00 трябва да са по стаите си за да се наспят, утре патуват за Ел Ей за турнира си "Speak yourself – rosebowl tour"
-Страхотно, дори няма да знам как е, какво прави...
-Разбирам те... Оф приятелко, защо когато късмета ни се усмихва за малко, някой бърза да го обърне срещу нас...
-Сугурно такава ни е съдбата Пепе....
Така продължи моята нощ. В продължение на приказки с Памела и тъпчене на сладко. И на двете не ни се спеше, докато в най скоро време прекарано в разговор с нея, не усетихме как сме заспали.
