Гледна точка на Т/И
Минах Куки. След това направих каквото Джимин ми каза. Излезнах и отидох пред вратата на задния вход. Чаках около 2 минути и се чу шум на отключване на вратата.
Гледна точка на Джимин:
Видях как тя излиза и отидох до един човек от персонала. Казах, че отивам до тоалетната и ще се върна след 5 минути.
Видях една чистачка по коридора и я помолих да ми даде ключове за задния вход. След като ми ги даде, побързах да отида и да отключа вратата. Когато я отключих видях Т/И да ме чака отвън.
-Какво искаш Джимин? За какво искаш да говорим?
-Виж Т/И... Искам да ти се извиня за онази вечер. Държах се толкова тъпашки, а аз имам сериозни намерения към теб. Не трябваше да пия онази вечер. Надявам се да ми простиш и да ми дадеш шанс да се поправя.
Гледна точка на Т/И:
Сърцето ми биеше учестено. Исках да му повярвам. Звучеше искрен, а и нямах сили да му откажа и да се правя на недостъпна. Просто го прегърнах силно и присвих очи.
Гледна точка на Джимин:
Тя ме прегърна. В този момент се почувствах някък добре. Запълнен отвътре. Толкова ми беше добре, че не исках да я пусна никога. Погалих с пръсти косата ѝ след като я целунах по челото.
-Вярваш ли ми Т/И?
-Да Джимин, вярвам ти и то много сляпо!
Не можах да се сдържа и я целунах. След тази целувка тя се усмихна и се зачерви след което зарови лице на гърдите ми и устните ѝ се образуваха в лека усмивка.
Погалих я по главата, след което ѝ казах:
-Сега ми дай телефона си.
Тя отлепи лицето си от гърдите ми и ме изпогледа странно.
-Не чуваш ли какво ти казвам? Дай си телефона Т/И!
Тя извади телефона от джинсите си и ми го подаде.
Влезнах в контактите ѝ и отблокирах номера си.
-Сега вече можеш да си го вземеш. И още нещо!
-Да?
-Никога повече не искам да блокираш този номер, чу ли? Иначе не знам какво ще ти се случи!
Тя ме погледна уплашена, а аз и се усмихнах.
-Хайде, аз тръгвам защото сега ще ме убият за дето ме няма! И още нещо!
Искам да ти се реванширам за онази вечер, така че искам да те заведа тази вечер на едно място, става ли?
-Къде ще отидем?
-Ами това е тайна за сега. В 20:00 ще те взема от вас. Искам да си просто себе си, както в първия ден. Без грим, без офицлности. Искам да си такава, каквато си.
-Дадено господинчо! 😊
Усмихна ми се тя с топла усмивка. Обърна се и тръгна. Гледах я докато тя си тръгваше и просто се усмихвах. Може би късмета ми се усмихна и на мен.
