11:06 Нямаше повече клиенти а и часа вече беше 11. Време беше да тръгнем за летището.
Вече бяхме там. Часа беше 11:30 и се чу женски глас в залата:
*Самолет 184 е успешно приземен.*
Това беше самолета от България, значи зет ни е тук. След 10 минути от изхода излезе и той. Когато видя Сибел се затича към нея, и се прегърнаха. Бяха много сладки. За голям късмет той също беше с своята тениска, която беше комплект с тази на Сибел. Колко сладко! Поздравихме го с Памела и се прегърнахме. Бяхме се близки с него.
Станислав: -Е момичета, как сте?
Т/И: -Ние сме добре, а ти как си?
Станислав: -Вече много по добре. При вас съм, най вече до тази идиотка- и посочи с пръст Сибел.
Сибел: -И ти ми липсваше скъпи идиот мой.
Излезнахме от летището и се насочихме към колата. Дадохме честта на Станислав да кара колата ни, нищо че беше уморен, той е направо злато. На никоя от нас не ни се караше, затова той предложи той да кара. Много е мил. Естествено, оставихме гаджето му да седне с него на предна седалка. Бяха много сладки. Не издържах просто, това си искаше снимка. Затова прошепнах в ухото на Памела:
-Хайде да им направим една снимка без да разберат. Толкова са сладки, нали?
-Да, съгласна съм. Чакай!
Тя извади телефона от джинсите си и щракна с телефона към тях.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
За голям късмет и се бяха целунали, получи се страхотна снимка!
Станислав: -Е момичета, къде ще хапнем? Вече почти забравих за Сеул, напътсвтайте ме.
Сибел: -Добре, да отидем до Panda Expres? От отдавна не сме ходили там.
Станислав: -Е, това вече го помня къде е. Сигурно до 10 минути ще сме там.
Стигнахме до бързата храна и пред нас имаше 3 коли. Изчакахме, и дойде нашия ред. Минахме пред една средна на възраст жена и тя ни попита за поръчки.
-Какво да бъде?
Станислав: -Момичета, какво ще ядете?
Памела: -Аз искам бургер XXL с кола и картофки.
Т/И: -Аз също!
Сибел: -И аз!
Станислав: -Нека да са 4 бургера XXL, 4 коли и 4 порции пържени картофки.
Зачакахме 10 минути и поръчката беше готова. Платихме и се запътихме към апартамента. Хапнахме в колата а след това Стани и Сибел тръгнаха към стаята.
Станислав: -Приятно момичета! Купете и на мен нещо, все пак се виждаме веднъж в годината.
Памела: -Ще си помисля. Хайде приятно хакане.
Сибел: -Благодаряя, сбоогом!
Памела: -Кучката вече няма да е на сухо за 3 месеца. За това време езика ѝ няма да е толкова остър!
Т/И: -Леле, колко си права! ㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋㅋ
-Пами, трябва да ти кажа нещо.
-Да, кажи.
-Ами, ние ние няма да сме само двете в мола.
-Ами че ти какво искаш, и да искаме не можем да бъдем само ние двете там! ㅋㅋㅋㅋㅋ
-Не бе тъпачко, имам в предвид, че... Ами, нали ме разбра!
-Да не би Джимин да е с нас?
-Ами, не само той...
-Какво??? И другите момчета ли ще дойдат?
-Да. Иска да ме представи на момчетата като негово гадже. А и плюс да го запозная с мои приятелки, но само ти имаш късмета да си тук.
-Не мога да повярвам! Ще прекараме време с BTS? Т/И, много ми харесва да си гадже на Джимин!
-Оо, представи си на мен колко ми харесва!
Часът вече беше 12:40. Тъкмо стигнахме мола и паркираме колата. Точно тогава ми извибрира телефона:
