06.04.2019
6:24
Гледна точка на Т/И:
Отворих очи, когато осъзнах, че съм чисто гола върху Джимин, който също беше гол и сме над хотел, който сигурно е пълен с хора. Станах по най-бързия начин, без да се замисля дали ще събудя Джимин и веднага се облякох. Бях рошава, устата ми миришеше на алкохол и исках максимално бързо да изчезна от тук. Джимин се събуди най накрая, но дори и да не беше щях да го събудя и да се изнасяме от тук.
-Добро утро красавице, за къде си се разбързала?
-Как за къде тъпчо, чисто голи сме тук, а ако някой дойде и ни види? Ставай, да се опитаме от тук!
-Моята прасковка. Винаги така срамежлива.
Изпогледах го тъпо и му се оплезих.
-Офф, много е рано. Спи ми се още!
-Да беше мислил вчера, ако бяхме поне вътре сигурно щеше да се оспиваш.
-Да права си. Гладна ли си любима?
-Да. Хайде ставай и се обличай!
-Каквото кажете лейди.
Гледна точка на Джимин:
Вече бях с дрехите си и отидох към нея и за целувка. Прегърнах я през гръб и я целунах по бузата.
-Хареса ли ти вчера?
-Беше един от най-хубавите ми моменти. Въпреки, че спахме на пода от цимент, това ще го помня винаги.
-Радвам се че ти хареса. И на мен ми хареса много, тези спомени, които имам с теб са едни от най-красивите. Макар и за кратко време, имаме много спомени. И колко още такива ни предстоят...
-Обичам те, Парк Джимин.
-Аз те обичам повече, любов моя.
Целунах я и малко задълбочих.
-Да тръгваме ли, принцесо?
-Да, да тръгваме.
Тръгнахме по стълбите и стигнахме вече до 7-дмия етаж. Мислех си, тук може да има ресторант. Няма нужда да отидем някъде другаде да закусим.
-Скъпа, искаш ли да закусим тук?
-Да, защо не.
Стигнахме 2-рия етаж и асансьора спря. Там точно беше ресторанта. Влезнахме в коридора вляво и видяхме, че имаше простор към балкон. Отидохме към касата и попитахме мъжът дали е заета масата на балкона. Той каза че не е резервирана, и ние седнахме там. Имаше гледка към един билборд на Техьонг. Тя забеляза и проговори:
-Хей, дали мислиш, че Техьонг хареса Памела?
-Да, след като се разделихме с вас го попитахме за какво са говорили. Сигурно и Памела е споделила с вас. Той каза, че много хареса характера ѝ и бил искал да узнае повече за нея, като поиска номера ѝ.
-Много се радвам за нея, тя толкова искаше връзка.
-Техьонги също. Дано им се получи, тя е добро момиче.
Преди да кажем още нещо, дойде сервитьорка и попита какво ще искаме. Аз поръчах пръв, защото знаех какво искам да ям.
-Аз бих искал болбоги с кимчи и баб.
-А за госпожата?
-За нея също.
-А нещо за пиене?
-Два айряна и бутилирана вода, моля.
Сервитьорката се наведе за поклон и тръгна към барплота с поръчката.
-Защо винаги избираш храната вместо мен?
-Защото знам какво е вкусно.
-Ами ако на мен не ми хареса?
-Няма начин, аз знам с какво да се храня, Т/И.
Гледна точка на Т/И:
Прав е. Не мога да отрека това. Май щеше да е по-добре да не споря с него защото честно казано не ми беше до това.
Чакахме вече 20 минути, когато поръчката дойде. Бях гладна и веднага започнах да се храня. Беше наистина вкусно. Когато бяхме готови с закуската, Джимин плати на сервитьорката и се запътихме към колата му.
-Скъпа, ще се прибираш ли?
-Да, на работа съм в 9. Сега колко е часа?
Той погледа към часовника, който носеше и ми отговори:
-Часът е 7:40. Да те закарам до вас?
-Да. Ще взема душ, ще се излежа малко и ще стане време да тръгваме.
-Добре бебе. Тръгваме ли?
-Да.
Тогава той врътна ключа на колата и потеглихме към апартамента ми.
.......
Мина се така цяла седмица, с Джимин прекарвахме много време заедно. Нямаше ден, в който да не се виждаме и бях повече от щастлива. Но винаги, когато имаш чувството, че всичко ти е повече от прекрасно, се приготви за най-лошото.
