Гледна точка на Т/И:
Той врътна ключа на колата и тръгнахме да закусваме. След като запали колата и трябваше да наглася скорости, остави ръката ми и това не остана незабелязано от моя страна. След като остави ръчната веднага хванах ръката му.
-Няма да пускаш ръката ми! Дори когато трябва да сменяш скоростите, пак няма да я пускаш!
Той се усмихна и каза:
-А как иначе ще сменям скоростите глупаче?
-Ами тогава аз ще направя така:
Сложих моята ръка върху неговата, преплетох пръстите си с неговите, като оставих ръката му да бъде свободна.
-Умното ми момиче!
Целуна ръката ми и се съсредоточи в пътя. Настана тишина, когато
*Вибриране на телефон*
Джимин оттегли погледа от пътя си когато забеляза, че телефона му вибрираше върху тъпицерията. Взе го и поглена към екрана.
-О не, хьонг Намджун се обажда! Разбрали са, че не съм в хотела! Мамка му!
Той изключи опцията за вибрация и включи опцията на тих режим и изключи екрана на телефона.
-Какво правиш, вдигни!
-Ако вдигна трябва да тръгна веднага към хотела, а аз искам да закусим заедно.
-Можем да закусим и отделно, не искам да имаш проблеми, камоли момчетата заради една закуска!
-Не е чак толкова фатално, ще се оправим Т/И. Само не искам да се притесняваш за това, окей? Искам да закусим спокойно, заедно, чу ли?
-Да мочо.
След това мое изречение, стигнахме една закусвалня. Беше британска, 100% имаше палачинки!
Той паркира колата и тръгнахме към кафенето. Беше малка сграда, много уютна и с красив жълт фон.
Дойде към нас един красив младеж за да ни обслужи.Поздрави ни, подаде към нас две менюта и се оттегли.
-Беб, на мен май ми се ядът гофрети. Ще ги поръчам с конфитюр от малини. Ти ще ядеш палачинки, нали?
-Да, но не си мисли че ще ти дам от моите палачинки!
-Къде ще избягаш, малка госпожичке?! Ще ми дадеш, или ще те гъделичкам толкова много по пътя за работа! И няма да ти дам от гофретите!
-Добре господинчо, само на твоето става!
Гледна точка на Джимин:
Присви очите си и ми се оплези. Когато видях това аз започнах да я гъделичкам и тя започна да се смее.
-Хей, не е честно! Не съм се противила на условието ти, защо ме гъделичкаш?
-Защото си моя, и ще те гъделичкам когато си поискам! Хаха, нека тии!
-Започваш да копираш изреченията ми, това ми харесва.
-И защо?
-Защото това е знак че си мой!
-Толкова ли ми личи...?
-Да, което ме прави мноого щастлива!
-Искам винаги да си щастлива, най вече заради мен.
Тя ме погледна отново свенливо и изви поглед настрани.
-Моята прасковка! Винаги така червена и много много сладка!
Целунах я по челото и тогава обслужващото ни момче дойде с поръчките.
-Аах най сетне, дойдоха! Ще ям много!
-Недей, ще надебелееш, и аз няма да те искам повече!
-Наистина ли...?
-Глупаче, вярваш ли?!
-Е, защо да не вярвам, ти можеш да имаш всяка?
