Тгนε ℓ๏vε

3

- Юнги стигна тоалетните и дочу хлипане. Влезна вътре и почука на всяка врата докато не чу едно "заето е".

- Хей не се познаваме но знам че плачеш ще излезеш ли? - опита се да завърже някакъв разговор Юнги.

- Не плача от къде ти дойде това - Тросна се Джимин.

Избърса се набързо и излезна. Не си личеше толкова много че е плакал но когато Юнги го видя се усмихна нещо в него много го привличаше. Искаше го тук и сега. Но не беше ли твърде рано та той дори не го познава ? Докато Юнги си се усмихваше тъпо и си мислише на ум Джимин тръгна да излиза но Юнги се съвзе бързо и го спря.

- Може ли да поговорим ако не ти пречи? - Попита Юнги надявайки се на някакъв шанс да остане с по-малкото момче още малко.

Джимин се поколеба доста но реши че сега не му е времето да си говори с някакъв си непознат.

- Съжалявам но не искам. - Джимин си отдръпна ръката от по-големият и тръгнакъм изхода на тоалетните.

Юнги не се отказа и пак го последва. Нямаше да се откаже толкова лесно. Застана пред момчето така че да му попречи пътя и Джимин се спря вече ядосан че не го оставят на мира. Но му харесваше някой да проявява някакво внимание към него.

- Какво искаш ? - Говореше вече ядосана малкият не показвайки че вниманието което получаваше в момента му харесваше.

- Искам да си дадеш телефона само за малко и ще те оставя намира става ли?- Юнги се молеше момчето да приеме и да му даде телефона си. И явно молитвите му бяха стигна там горе.

Джимин му подаде телефона си и Юнги го взе като написа телефония си номер и звъна за да може да има и неговия номер и вече когато беше готов върна телефона на малкия и му благодари като си тръгна по пътя оставяйки го сам.

Джимин погледна към телефона си и остана изненадан когато видя телефонния номер. Надяваше се скоро да му пише. Искаше да забрави за влюбването си във Техьонг но беше трудно харесваше го от 1 година и чак сега се престраши да каже на най-добрия си приятел.

Джимин тръгна към изхода на училището вече беше твърде късно за часа. Реши да отиде да си вземе нещо от близкия магазин.

~~~~~~При Техьонг~~~~~~

Техьонг си стоеше спокойно на една пейка в задния двор и си гледаше нещо в телефона.
Докато някой не му развали спокойствието.