Беше сутрин и слънчевите лъчи проникваха през големия прозорец на къщата. Техьонг се размърда на фотьойла и се събуди осъзнавайки че не беше у тях си. Стана и излезе от къщата като извади телефона си и тръгна към къщата си. Те отключи телефона си и видя че имаше много пропуснати от брат си и майка си. Извади слушалките си и си пусна някаква песен и тръгна по пътя за дома. Размишляваше доста по пътя и стигна до решение което не му се понрави много но трябваше. Той реши да не говори известно време на брат си и да го игнорира. Нямаше да е за цял живот само за няколко дни. Вече стигнал пред къщата си мина през двора и стигна до входната врата и отключи като влезна и събу обувките си . Тъкмо щеше да се насочи към стаята си когато майка му излезна от кухнята и го спря.
- Къде беше цял ден бе момче защо изобщо не ни звънна или вдигна когато те търсихме? - повиши тон г-жа Ким гледайки сина си ядосано.
- Не ти трябва да знаеш майко! И без това изобщо не те интересува стига си се преструвала. - каза със студенти глас Те и тръгна към стаята си оставяйки майка си която се изненада от думите на синът си.
Тае почна да изкача стълбите към горния етаж и тъкмо да отвори вратата и Кук излезна от стаята си. Щом Чонгкук забеляза брат си веднага тръгна към него. Майстора се притесняваше за него и съжаляваше че вчера не бе тръгнал след него.
- Бате добре ли си ? Защо вчера не се прибра? - попита Кук гледайки брат си виновно.
Тае дори не си направи трудът да му отговаря направо влезна в стаята си като заключи и се хвърли на леглото си . А Кук той гледаше и не вярваше. Брат му му биеше игнора? Това сериозно ли се случваше? Запита се Чонгкук. Постоя още малко така и тръгна на долу по стълбите обмисляйки какво да прави с брат си но нищо не му хрумваше...
Вече се бе наял и бе тръгнал за училище. Тае все още си стоеше в заключената си стая и мислеше какво да прави за напред с брат си. Но след един час мислене абсолютно нищо не бе измислил и реши да звънне на Юнги за съвет.
След половин часов разговор двамата най-добри приятели се разбраха да се срещнат на любимото място на Тае. Да Юнги знаеше за тайното място на приятеля си но само той единствен знаеше за това място дори Чонгкук не знаеше и нямаше да разбере иначе ако Тае го нямаше веднага щеше да идва при него. Те стана от леглото отключи вратата на стаята си и тръгна към банята да си хвърли един бърз душ да си измие зъбите и лицето защото не се бе прибирал от вчера.
YOU ARE READING
Тгนε ℓ๏vε
FanfictionКим Техьонг е 17 годишно момче със строго семейство и ужасен живот. Единствения човек, който е до него и крепи живота му, е малкия му брат Ким Чонгкук, който е на 15 години. Те не е много добър ученик и почти всяка седмица бива бит от родителите с...