Тгนε ℓ๏vε

11

След като Техьонг си беше тръгнал Куки си изкара всичките часове и чакаше брат си пред училището. Тае бе говорел с Юнги и сега отиваше да забере брат си от училище точно сега нямаше как да го остави да се прибира сам. Точно бе стигнал когато видя  Кук на оградата замислен в нещо. Тръгна към него и постави ръката си към рамото му.

Чонгкук вдигна бавно погледа си към брат си и му се усмихна чаровно.

-Как си Техьонгиии~~~? - Попита Кук и го погледна но малко му се виеше свят.

Техьонг беше изненадан от поведението на брат си. Подуши го но не миришеше на алкохол.

- Какво ти има Куки?- попита загрижено Те.

- Нищо ми няма.. просто ми е весело. Но малко ми се вие свят.

Тогава Чонгкук залитна и брат му го хвана. Техьонг беше много объркан не знаеше какво става но не отиваше на добре.

Но истината беше че по рано Феликс бе викнал Чонгкук за да си взема поговорят. Кук не беше много съгласен но си мислеше че можеше да оправи кашата която бе забъркал. Когато вече беше зад училището видя Феликс и тръгна с по бърза крачка. Кук беше притеснен какво щеше да се случи но се изненада как протича разговора. Феликс бе искал само да се извини за грешките си и като извинение беше дал на куки висока пластмасова чаша с ягодово мляко. Любимата напитка на Чонгкук. Както и смяташе Феликс.. Куки се беше зарадвал и я бе приел . Но Кук не знаеше че Феликс крой нещо зад гърба му. Беше грешка да приема напитката. И сега стигаме до момента в който Кук се държи неадекватно пред Техьонг.

Те побърза да изведе брат си от училищната площ за да няма клюки и бързо тръгнаха към тях. По време на пътя Кук непрестанно се буташе в Техьонг. Беше му весело и даде път на чувствата си да излезнат. Но дали беше правилното решение?

      ~~~~~~~(˘･_･˘)(˘･_･˘)~~~~~~~
Мисля че това ще е последната глава която пиша защото имам твърде малко свободно време . Ежедневието ми е само работа и спане. Но се очаква някъде към септември пак да почна да пиша и ще я довърша обещавам. 😭😩😖😞❤️❤️❤️❤️❤️

Дано книгата ми ви харесва . 😘😘