Двамата братя вече се бяха събудили. Докато Чонгкук беше на закуска долу. Техьонг беше в седнало положение на леглото си и пак премисляше какво да прави от тук насетне. И му се получаваше до някаква степен. Все още беше ядосан но това чувство бързо беше заменено с тъгата. Беше му ужасно гадно че Чонгкук постъпи така с него. Все още го обичаше и то много. Но реши да пренебрегни чувствата си и да ги зарови надълбоко в сърцето си и знаеше как да стане. Щеше да се прави че нищо от това не се бе случило и се реши най- накрая да си пробва късмета с Джени. Можеше да не я обича но кой ли знае може и с времето и това да стане.
Техьонг стана от леглото и се запъти към банята но се срещна с тъкмо качилият се Кук.
-Ъммм... Хьонг. Такива за вчера? - Куки през цялото време гледаше в краката си потънал от срам от случката от вчера.
- Няма нищо. Просто нека се правим че нищо от това не се е случило и да продължим напред.- Каза Те без никаква емоция и влезна в банята оставайки брат си сам.
На Чонгкук му стана много гадно и тръгна към стаята си със сълзи в очите. Но веднага щом си взе раницата си избърса сълзите и тръгна на училище. Потънал в мислите си. Докато вървеше по пътя към училището изобщо не беше забелязал как Джимин тича след него и го вика. Но след няколко секунди най накрая Чим го бе настигнал и го хвана за рамото спирайки го. Докато Чонгкук се свести и не погледна най-добрия си приятел който в момента се беше хванал за колената и дишаше тежко.
- Най-накрая те настигнах Куки. - усмихна се Джимин на приятеля си.
- Здравей Чими.- Каза с тъжна нотка Кук.
- Какво има Куки? - Попита притеснено Джимин като го прегърна през раменете.
Чонгкук не можа и се разплака пред най добрия си приятел и го прегърна здраво. Джимин го милваше по главата. След като Чонгкук се успокои Джимин го закара в един парк. Седнаха на една странична пейка под едно голямо дърво.
- Какво има Кук. Знаеш че сме най добри приятели още от малки можеш да ми споделиш. - Джим пак го прегърна.
Куки се отдръпна от Чими. Не знаеше дали да му казва все пак той харесваше брат му. Но реши да му сподели защото нямаше на кой той беше единственият му приятел.
-Нали знаеш Феликс от нашия клас? -Попита Кук като избягваше очния контакт с приятеля си.
YOU ARE READING
Тгนε ℓ๏vε
FanfictionКим Техьонг е 17 годишно момче със строго семейство и ужасен живот. Единствения човек, който е до него и крепи живота му, е малкия му брат Ким Чонгкук, който е на 15 години. Те не е много добър ученик и почти всяка седмица бива бит от родителите с...