When she came

9 Глава

Гледна точка на Анелиа
Сигурно се чудите защо ме няма. Не се притеснявайте ще и го върна на тази малка кучка. В момента съм в колеж в Англия. Толкова не ми пука, че дори не си направих труда да запомня името на колежа. Преместих се тук за да мога да я изложа. Разбрах, че е имала гадже на име Стефан и е в този университет. Да ама няма един Стефан. Това определено ме затруднява, но ще го намеря. Тя си мисли, че само съм я заплашила, ще си изпълня всяка една заплаха без убийството, защото наистина това дори за мен е прикалено. Нямам приятели тук никакви но това не ми пречи. Един човек ме бутна и разлях кафето си. Беше едва 8 часа а часовете ми започваха в 9
-Полека бе педал-изкрищях на момчето
-Съжалявам. Толкова съжалявам-почна да хленчо
-Как се казваш-попитах остро
-Стефан-само като чух това име и се усмихнах
- познаваш ли една Даяна Уинстън? Тя ми е най добрата приятелка запознахме се в Мексико! Не мога да я намеря
-познавам я. Бяхме гаджета в гимназията - ето това е късмет
-Прекрасно. Е искаш ли да ти кажа нещо за нея. Може и да го знаеш? - сега ми падна малката
-Слушам - чакаше нещасника
-Е вероятно още я харесваш? - почва се
-Обичам я! - леле колко е тъъъъп
-Е тя си има нов-казах ссъс само доволна усмивка заради нещастието му - Дойде и ми открадна гаджето
-КАКВО?? - Пф лигльо
-Даам. Искаш ли да ѝ покажем с кой си има работа
-What?-Този е скучен.
- искаш ли да я изложим, за да ми остави гаджето и да се върне при теб-обясних като на бавно развиващ
-НЕ! щом е щастлива с него с него да си е - Боже помогни ми. ИДИОТ
-Добре само да я сплашим? - попитах
-Не. - Офф инат е. Но не случайно всички ме мразят
-Е тогава ще изложа теб. Ще намеря най тъмните ти тайни и целия колеж ще разбере
-Не моля те. Добре ще ти помогна-Най накрая се предаде нещастка.