When she came

20 Глава

Гледна точка на Даяна
-След два дена има прати. Искаш ли да отидем? - попита ме Ейдриан
-Ъмм не знам, не не искам - казах и наистина го мислех. Не ми харесваше да ходя на партита, а миналото ми беше скучно.-Ти отиди. Аз няма да дойда!
-О хайде де ще бъде забавно. Помниш ли миналия път? - почна да се смее
-Беше скучно- казах неутрално. И така исках да бъде. Наистина ми беше много скучно.
-Добре този път ще е по забавно. Обещавам. А и след 5 дена заминаваме за САЩ - Каза. О Боже бях забравила. Дори не съм казала на родителите си, но съм сигурна, че ще ме пуснат.
-Добре, но ако ми е скучно си тръгвам и това ще е последното парти. - отвърнах със сериозен тон.
-Добре- той се усмихна и ме прегърна
След известно време решихме да тръгнем от пицарията и той искаше да отидем да караме ролкови кънки, но аз отказах. Исках да се видя с Мая и Мира. Луи също не съм виждала, но сега исках да видя Мая и Мира.
Прибрах се в къщи и набрах номера на Мая
-Хей Мая, искаш ли да излезем? - попитах
-Окей. Към колко? - Каза тя малко ядосана. Какво става?-И без това искам да поговорим за нещо. - Каза още по сериозно но не толкова ядосана.
-Добре? Ами след 30 мин пред гаража? - бях мноого объркана
-Окей. Чао
След това затвори телефона. Преоблякох се и тръгнах към гаража. Пътя не беше дълък, но аз се изморих. Когато престигнах видях Мая да седи на една пейка. Защо не е с Мира? Очаквах да е с нея.
-Здравей - поздравих първа
-Здрасти. Почвам по същество. Нали каза,че си си имала гадже, та Ана е тук в Мексико и е с него. С бившето ти гадже- не може да бъде по зле. Тя от къде е разбрала? Как го е намерила?
-К-какво? - ококорих се.
-Да и освен това той иска да се видите докато е тук - Каза с разтревожен глас. От къде знае всичко това? Как може Стефан да е тук? Това е невъзможно! НЕВЪЗМОЖНО!
-Ти от къде знаеш всичко това? - имах още 100 въпроса в главата си
-Тя ми звънна и ми каза. - отговори на очакванията ми.
Прибрах се рано от срещата с нея. Толкова съм объркана! Защо ще иска да се вижда с мен? Родителите ми се прибраха и ги питах за САЩ поне да се разсея. Разбира се те ми позволиха точно както очаквах. И сега пак над нещата с Ана и Стефан. Всички му викат младия Салваторе заради брат му Деймъм. Деймън е по добър в спорта, но е ученето Стефан е майстора. Легнах си рано, много рано. Исках да се наспя. Имах нужда от това.

-Татко, татко - извиках. Гледах как баща ми бяга от онези хора. Ня можех да видя кои са нито да направя нящо. В същия момент те хванаха баща ми и го изгориха. Гледах това и не можех нищо да направя. Те бяха като холограми, не мога да ги пипна нито те мен, но беше истинско беше толкова истинско

-Дани - гласът на татко ме събуди. - Какво стана? Викаше ме на сън.-плачех.
-Имах кошмар - казах и сълзите просължаваха да си текат
-Няма нищо миличка това е само съм
Баща ми ме успокои и аз легнах и заспах този път без кошмари.