When she came

22 Глава

Исках да избягам. Но не можех. Просто не можех. Краката ми се бяха сковали. Не искаха да се движат. Толкова се псувах наум, че дойдох
-Хей Дани_каза Стефан приятелски, а Анс ми се усмихна. Усмихна? Тя буквално се закле да ме убие. Буквално.
-Ъмм здрасти - станах и се обърнах да си ходя, но някаква ръка ме хвана
-Знам, че не започнахме добре, но може да опитаме пак-каза Ана. Мале горкичката разболяла се е нещо-Ела с Ейд при нас. И ще опитаме пак.
-Мхм ще го питам - казах и този път наистина си тръгнах
....
-Ейдриан? Къде е Ейдриан? - попитах едно момче
-О той е.... ами в онази стая- посочи близката стая.
-Добре благодаря - казах и тръгнах към вратата. Почуках и никой не ми отговори. Влязох и видях най ужасното нещо. Беше със Стела. Натискаха се. Тя беше седнала в него, а той не забелязваше присъствието ми.
-Ейдриан? - казах объркано и много натъжено.
-О боже Дани! Не е това което си мислиш. Наистина. Мога да ти обясня. - почна да говори бързо.
-Не недей. Повече не искам да те виждам - казах хем тъжно, хем ядосано
-Моля те. Просто ме изслушай! - Каза, но аз вече се бях запътила към Ана и Стеф. Знам, че не трябва да съм с тях, но в момента го мразя.
...
-Ейдриан не е с мен. Не знам къде е.-казах и се опитах да не се разплача.
-Добре ще играем на истина или предизвикателство - Каза Ана и аз кимнах
Гледна точка на Ана
Хах вие да не си помислихте, че ми е на сърце тая Даяна. Все още не мога да търпя, но имам нещо специално за нея само трябва да дрогирам Стефан. Лесно ще е.
-Стефан истина или предизвикателство-казах с усмивка
-Предизвикателство - отвърна
-Предизвиквам те да изпиеш това в чашата пред теб. Спокойно не е отрова - казах. В чашата имаше наркотик. Щеше да го накара да прави всичко без да мисли.
-Добре - изпи чашата. Познах, че главата му се е замотала. Но още не е подействало. След 5 мин. вече няма да може да мисли.
Така играта продължи скучно поне за мен
-Стефан ела с мен - наредих. Той се изправи и залитна. Всички си помислиха, че се е напил.
-Идвам
Влязохме в една стая да му кажа какво да прави
Гледна точка на Ейдриан
Това, което се случи не трябваше да се случва. Предизвикаха ме. Или по скоро заплашиха. Казаха ми, че ако не го направя ще кажат на Дани, че искам да я поканя на бала на братовчедка ми. Знам, че не е кой знае какво, но там ще празнувам и моя бал и искам аз да я поканя. Е сега няма как да стане. Защо съм толкова тъп.
Гледна точка на Дани
-Дани истина или предизвикателство? - попита ме Ана
-Предизвикателство - май потвърдих мислите ѝ
-Предизвиквам те да останеш със Стефан сами заключени в стая за 10 мин.-предизвика ме Ана и погледна Стефан странно
-Ъмм добре
Влязохме в стаята и той я заключи. Люлееше се наляво и дясно. Не знаех, че пие
-Е Дани Калпазани - така ми викаше баща ми като малка
-Станала си много секси - бутна ме на леглото да седна. Секси? Какво става по дяволите. Той се усмихваше самодоволно. Залиташе. Не ложеше да си седи на краката. Какво му става? Седна до мен и сложи ръката си на кръка ми. Приближи ме към себе си
-Какво правиш? - попитах го. Не разбирам  нищо.
-Ще разбереш след малко - продължи да се смее. Но изведнъж стана сериозен. Той ме целуна. По скоро целуваше. Опитах се да се отдръпна но не можах. Беше силен. Съблече и блузата ми.
-Махни се от мен. Моля те махни се. Остави ме на мира - изкрещях толкова силно, че хората пред вратата със сигурност са ме чули.
-Толкова ми липсваше знаеш ли? - тръгна да говори. Събу и късите ми панталонки.
-Моля те махни се от мен. Моля те! - вече май плачех.
-Ами ако не искам - започна да ме целува от връта надолу и стигна до корема ми. Беше ме натисна и не можех да мърдам.
-Помощ. Моля ви помогнете ми-извика
-Дани-чух гласа на Ейдриан-Какво става? - не исках да го виждам, но ми трябваше помощ.
-Ейд моля те помогни ми! - виках
-Млъквай кучко-Кааза Стефан
-Който и да си се Разкарай от нея. Веднага! - той започна да блъска по вратата и накрая я разби.
-Дани-тръгна към мен, а Стефан стана от мен - О Боже ти си онзи Стефан нали? - в същото време Ейд заби юмрука в лицето на Стефан и му счупи носа. Стефан излезе бързо от стаята без да посяга да Ейдриан. - Боже Дани добре ли си? Какво стана.
-Той.... той се опита да ме изнасили, но дойде на време-плачех. Вече наистина плачех. Ейд не каза нищо. Опита се да ме прегърне, но аз се отместих от него
-Дани моля те искам да ти кажа какво наистина беше станало. Колкото и да не искам да разбираш така - той сведе главата си засрамен.
-Добре, но имаш две минути
Казах му и той започна да говори