24 Глава

49 2 2
                                    

-Ами помниш ли когато на рождения ти ден ти ми се обади да дойда у вас и аз ти казах, че ще излизам с майка си и няма са мога. - той започна. - Ами тогава бях на парти не със майка си. Обещах да отида. Тогава се напих много и......
-И какво? - ако каже това което си мисля....
-Ти изневерих със Силвия. Онази Силвия, ако я помниш-О Боже. Да тя беше красива, но защо го е направил.
-Какво имаш предвит под изневерих ти със нея? - разплаках се. Знам, че това е отдавна и вече не съм с него но е гадно.
-Изгубих си девствеността. - Каза той и сведе глава.
-МОЛЯ? СТЕФАН МАХАЙ СЕ! МАХАЙ СЕ! - Почнах да викам. Защо всичко трябва да е на мен?
Гледна точка на Ана
Видях Стефан.... тъжен. Осъзнал е какво е направил, но по лошото е че аз също съжалявам и трябва да поговоря с Дани защото със сигурност знае, че съм била аз.
-Стефан? - той не ме отрази и аз го последвах. Но той отново не ме отрази. Отиде при Дани да ѝ се извинява.
-И каква е тази тайна? - беше леко ядосана и тъжна
-Ще ти кажа - Каза той засрамен.
Какво по дяволите? Как ще ѝ каже?

Слушах историята и се насълзих. Това е толкова гадно. Край! Не искам да съм толкова подъл човек!
След като тя се развика и разплака почна да го блъска по гърдите и да го гони веднага отидох да я успокоя. Така ще започна.
-МАХАЙ СЕ СТЕФАН, А ТИ МЕ ПУСНИ! - изпадна в истерия.
-Моля те само ме изслушай! Успокой се. - тя се успокои. Беше толкова червена от плач и имаше изпъкнала вена по челото ѝ.
-Имаш две минути. - каза и ме погледна студено
- Наистина го принудих да те изложи в замяна, че няма да ти кажа, но дори не знаех историята. Било е ужасно подло и гадно. Затова не го защитавам, но го защитавам за изнасилването. Не той е виновен а аз. Аз съм виновна. Не мога да понеса щастието на другите от както се случи инцидента, но искам да се променя искам да сме приятелки и да правим това което правят приятелките. Моля те моля те прости ми както и на него. - взех ръцете ѝ в моите. Ммм малко лисбийско, но видях топлина в очите ѝ.
-Не знам Ана. Трябва да помисля. А сега си тръгвам. - Каза и излезе от стаята в която останахме аз и Стефан

When she came Where stories live. Discover now