When she came

16 Глава

Гледна точка на Ейдриан
В къщи съм от почти час. Бях излязал с Хари и Луи в близкия бар. Колко прекрасно, утре Мая и Хари ще правят 1 година. Дали, ако аз и Даяна станем гаджета ще имаме годишнина? Мисля, че трябва да ѝ кажа за чувствата си или да я поканя на среща,защото така и един ден няма да сме заедно, а ако ме отреже, отреже. Взех телефона си и набрах номера ѝ
-Ало - чух по телефона
-Хей Дани. Искаш ли..... ами...... искаш ли да излезем....? - събрах смелост-Довечера?
-Чакай чакай на среща ли ме каниш? - тя се засмя. Мамка му.
-Стига да искаш да е. - колко тъпо беше това!?
-Ами... да добре. В колко часа? - оо да прие. Не очаквах, но го направи
-в осем часа ще те взема от у вас
-Добре - Каза и затвори
Гледна точка на Даяна
Телефона ми звънна и на екрана пишеше Ейдриан.
-Ало - казах
-Хей Дани. Искаш ли..... ами...... искаш ли да излезем....?- на среща ли ме канеше.
-Чакай чакай на среща ли ме каниш?- леко се засмях. Дори и аз не знам защо.
-Стига да искаш да е - много ясно че искам. Преди да помисля и отговорих
-Ами... да добре. В колко часа?
-В осем часа ще те взема - отговорих с добре и затворих
Какво? Ще излизам на среща с Ейдриан? Ами, ако и той има чувства към мен? Какъв е шанса да има чувства към мен? Ако не спреш да мислиш за това няма да отидеш на срещата. Каза шибано то ми подсъзнание.
Окъпах се, изправих косата си и се обякох. Не забелязах кога стана 8 часа и вратата се почука. Казах на майка си че ще излизам с Ейдриан, но не знаеше, че е среща. Влязох в колата му и го питах къде ще ходим. Той ми отговори, че знае един вкусен ресторант. Това беше разговора ни за по пътя. Той имаше хубава кола. Беше с кожен салон и имаше сив цвят. Марката и беше мерцедес и наистина беше като някоя богатажка кола. Стигнахме в ресторанта. Седнахме един срещу друг. Аз си поръчах салата, а той пилешки крилца.
-Дани трябва да ти кажа нещо. - Каза и сведе глава
-Да какво има? - попитах наистина объркана
-Трябва да знаеш--спря, за да си поеме въздох - че имам чувства към теб още от деня в който те срещах- сведе пак глава, а аз бях останала без думи - ще те разбера, ако искаш да си тръгна
-Какво? Не! - най накрая казах нещо. Да му кажа ли ѝ за моите чувства? Да много ясно. Пак се намеси подсъзнанието ми. - истината е, че и аз имам чувства към теб - изачервих се.
-Наистина? - Каза със широка усмивка
-Да -въздишах
-Това е прекрасно- буквално изкрещя- мислех, че след като ти кажа ще ме отблъснеш. - Аз си мислех същото
-Аз си мислех същото - за смях се.
Разговора преключи бързо както и вечерята. Качихме се в колата, но той не тръгна. Изведнъж ме погледна със сините си очи. Аз се загубих. Май и името си забравих. Разстоянието бавно започваше да се скъсява между нас. Когато беше близо до мен погледнах устните му и в същия момент се озоваваха върху моите. Просто великолепно. Целувката продължи не повече от 2 мин и пак се погледнахме, но този път проговори
-Даяна Уинстън искаш ли да станеш мое почти законно гадже? - Каза и двамата започнахме да се смеем
-Ейдриан Пейн приемам вашето предложение. - пак започнахме да се смеем. Времето летеше и преди да се усетя бяхме пред къщата ми. Влязох вътре и с огромна усмивка се качих в стаята си. Легнах и заспах бързо