When she came

28 Глава

Довечера е концерта на Шон. Мира подскача от радост. Ейдриан излезе с Хари а ние с Мая си говорим какво ще облечем довечера.
-Майче знаеш ли че Ана вчера ми звънна - мда истина
- Какво? - беше доста очудена.
-Да и говорихме половин час. Извиняваше ми се за всичко. Няма как да ѝ простя толкова бързо, но може ли да тя питам защо е такава?
-Амии майка ѝ и баща ѝ починаха и тя се обвинява за това
-Но майка ѝ ни преподава - не се връзва много. Гадно ми е за нея обаче.
-Това е сестрата на баща ѝ. Просто казваме, че ѝ е майка. Така ни каза тя. - лооол това не го очаквах.
-Сериозно. Поне на мен можехте да ми кажете. - попитах лека раздразнена.
-Защото историята е гадна. Наистина.
-Ще ми я разкажеш ли?
-Не е добре. Ако тя реши ще ти каже--уф.
-Добре. Аз ще се качвам в стаята за да се оправя. - казах и си тръгнах

Деня мина бързо. С Ейдриан вече чакахме другите да слязат и да отидем на концерта.
-Здравейте ее-каза Мира.
-Здрасти и на тееееб- повторих със същия като нея тон.
-Нямам търпение да видим Шон. - Мая и Хари слизах по стълбите.
-къде е Луи? - попитах
-Вече от Луи ли се интересуваш бонбон? - Ейд прошепна в ухото ми.
-И така да е какво. - казах със само доволна усмивка
-Така първо ще му натроша всички кости и после ще ме му ги натъпча в устата.
-Само където е бевъзмножо - казах
-Ето го - Мая прекъсна разговора ни.
-Хей хора. Какво става

Никой не му отговори явно защото никой не го беше чул освен мен. Нямам търпение да отидем

Гледна точка на Мира
След като стигнахме на мястото на концерта тръгнах да търся тоалетна. Намерих я. Влязох за да си измия ръцете. Като излязох се блъснах в някой и паднах на земята
-Токова съжалявам-каза човека след като ми подаде ръка аз го погледнах. Това е Шон Шон Мендес
-Шон Мендес. Аз..... аз толкова съжалявам. - казах с развълнение
-Няма за какво да съжаляваш мила. Как ти е името? - мила? Остави това той да не ме пита за името ми
-Аз... казвам се Мира, Мира Томсън.
-Страхотно име.!-възкликна той-Е ще се видим по късно.

С приятелите ми застанахме точно до сцената, за да виждаме по хубаво. Още не мога да повярвам какво се случи. След като се качи на сцената той ми помаха а аз щях да припадна.
-Здравейте дами и господа. Първата песен която ще изпълня е за омразата. - обичам тази песен.
Изпя 3 4 песни с аз пях с него. Не на сцената.
-Петата песен е за едно специално и много красиво момиче. Запознанството ни беше странно. - той се изкикоти- Е тя се казва Мира Томсън-Мира коя? Оле Боже. Толква се зарадвах, че запоцкачаш. Вечерта мина бързо и се наложи да си ходим. Шон излезе от задната врата и пак ми помаха, но този път се приближи към мен.
-Здравей Мира-каза той със топла усмивка
-Здравей-казах
- От къде си?
-От Мексико.
-О далече е! Е искаш ли утре да излезем, ако си свободна.
-Разбира се - извиках- така де разбира се - поправих се с по тих тон