When she came

25 Глава

-Ти какво каза? - Каза Стефан--Искаш да се промениш?
-О моля те не ми се подиграва-казах плахо.
-Моля? Да ти се подигравам? - той се засмя леко. Усмивката му беше толкова красива и той е толкова красив. Какво ми става? Никога не съм изпитвала истински чувства. Какво се промени сега?-Няма да ти се подигравам - той се приближи към мен и хвана лицето ми с ръцете си. - Гордея се с теб. Наистина много се гордея с теб. - Каза той и аз не съзнателно го прегърнах.
-Благодаря ти. - той отвърна на прегръдката ми
-Няма за какво да ми благодариш.
-Стефан може ли да те питам нещо? Защото ги разбираш нещата повече от мен. - попитах несигурна.
-Да разбира се-каза той с лека усмивка
-Като сте били с Даяна истинска любов ли е била? Изпитвал ли си истина ли чувства?-това ще завърши зле.
-Ако е била истинска нямаше да свърши-той повдигна рамене. - А дали съм испитвал истински чувства не знам. Сега осъзнавам, че тя ми беше като сестра по скоро. Но ако не говорим за нея.... - той пак се приближи към мен. Целуна ме. Беше страхотно, но защо го прави. Вместо да се отдръпна аз отвърнах на целувката му.-Сега изпитвам чувства които не съм изпитвал дори при Даяна. - Каза с усмивка.
-Аз също. Стефан обичам те.-казах и си запуших устата с ръцете си. Той бавно и нежно ги свали.
-И аз те обичам Ана.
Гледна точка на Мая
Цяла вечер не съм виждала Даяна както и Ейдриан. Казаха ми че Ана е тук със Стефан ли какъв беше. Мира изчезна на някъде преди около 20 мин и не се е връщала. След 3 дни заминаваме а още не сме се разбрали. Вчера купих билетите и им ги дадох, но все пак нямаме организация. Луи замина с Хари някъде и останах сама. Звъннах на Дани.
-Ало- каза тя плахо. Плачеше ли?
-Ало Дани къде си всичко наред ли е? - попитах притеснена.
-Не много. В един парк съм. - Парк? В 1 часа посред нощ?
-Какъв парк? Дани сама ли си?
-Сама съм да. Защо? - О боже как ще е сама. Има толкова наркомани и пияници.
-В кой парк си? Идвам при теб. Не може да седиш сама толкова късно! - скарах ѝ се, но на нея изобщо не и пукаше. Нещо се е случило и то сериозно.
-Парка където е до гаража
-Добре идвам.

След 20 минути бях при нея. Беше толкова червена от плач. В момента седеше и гледаше в една точка. Като зомби е.
-Дани? О Боже Дани. Какво е станало? - тя не ме отрази много много. Все едно е в транс. Е аз трябва да я събудя малко. - Дани моля те. Моля те кажи ми какво е станало. - хванах я за раме ете и почнах да я люлея напред назад
-Престани!-извика тя.
След като ми разказа историята аз също се разплаках. Това е толкова гадно. Не го бях очаквала от Ейдриан, но неговото е горе долу за добра кауза, а за Стефан.... Педал, идиот, ако го видя ще му сритам задника.
-Съжалявам мила. Наистина съжалявам. - казах ѝ
-Аз също, че съм такава глупачка. Освен това Ана дойде и ми се извини. Каза, че не искала да бъде такъв човек повече-разказа ми за действията на Ана. Вярвам ѝ, но никога не съм я виждала такава. Затова ѝ вярвам.
-Стига толкова плач да се прибираме. - казах ѝ и я закарах до у тях.
-Трябва да си купя кола-излезе лека усмивка от нея, но бързо изчезна.
След това си тръгна. Беше съсипана наистина съсипана.