When she came

26 Глава

Гледна точка на Ейдриан
Претърсих цялата къща, за да намеря Даяна, но не можах и си тръгнах. Оставих 278 пропуснати повиквания на телефона ѝ. Легнах си, но не можех да заспя. Не спирах да мисля за нея. Взех телефона си и я набрах отново.
-Ало-този път вдигна.
-Ало Дани къде си? Колко пъти ти звънях?
-Бях легнала. - Каза
-Добре. Моля те прости ми. Моля те! - звучах толкова отчаяно
-Добре, но ми обещай, че няма да се повтори-лал бях изненадан от отговора ѝ
-Какво те накара да размислиш?
-Направил си го с причина. Не казвам, че е добре но пак има си причина, а при Стефан няма. - Стефан? Какво общо има той?
-Какво общо има Стефан? - тя въздъхна
-Той също е ми е бил изневерил на рождения ми ден. Излъгал ме е - започна да плаче
-Ужас. Мале този скапан педал. Само ако го видя..... - това което е направил ще му излезе през носа
-Остави го.
Разказа ми и за Ана. Радвам се за нея. Наистина. След като затворихме телефоните заспах

-Хайде Ейдриан ще закъснеем-Дани беше облечена в рокля. Бяла дълга рокля. Гласихме се за една свадба. Не нашата, но и за нея ще дойде времето.
-Идвам - завързах вратовръзката си и излязох--Толкова си красива бебе. - придърпах я по близо до себе си и я целунах по бузата.
-Обичам те! - Каза тя
-Аз теб също. - усмихнах се максимално много

След като свадбата свърши се качихме в моята кола и тръгнахме към апартамента ни. Почти стигнахме когато от нищото се появи кола и мина буквално през нас. След удара аз останах в съзнание
-Дани? Дани моля те кажи нещо-започнах да плача. От главата и течеше кръв много кръв. Линейката и полицията дойде. Един доктор слезе от Линейката и ме искара от колата както и Дани
-Бързо носилка за момичето. Шанса да оцилее е много малък - Каза един от докторите.
-Извинете може ли да дойда с вас? - попитах доктора
-Разбира се след като ви прегледат - няма време за това
-Не може ли по пътя? Нищо ми няма наистина. Само леки наранявания. - опитах се да бъда възможно най добре, но наистина болеше.
-Добре качете се отзат - той се предаде
-Благодаря.
Докторите се бореха за живота на Даяна, правеха всичко по силите си. Но един от докторите дойде при мен и ми обясни
-Господине момичето е в много тежко състояние. Одарила е главата си прекалено силно и... - изведнъж спря
-И какво?
-Моите съболезнования-въздиша той
-НЕ! НЕ МОЖЕ ДА Е МЪРТВА НЕ МОЖЕ!ПРОСТО НЕ МОЖЕ! ТРЯБВА ДА ИМА ОЩЕ НЕЩО КОЕТО ДА СЕ НАПРАВИ! ТРЯБВА - изпаднах в истерия и първото нещо което видях беше един нож. Взех го и се прободох с него 13 пъти в корема.
.....

Тогава се събудих. Това беше един от най ужасните ми кошмари. Бях целия потен. Станах за да пия вода. Не мога да изкарам от главата си мъртвата Дани. Беше ужасно. Трябва да се уверя че е добре, но не мога да ѝ звънна сега. Със сигурност спи. Легнах си и се молех да се сънувам повече такива неща.

Бързо минаха 3 дни и трябва да тръгнем за САЩ. Седнахме аз Дани и Мира един до друг а останалите седнаха пред нас в самолета. Дани беше взела много багаж. Отивахме за 1 седмица и беше взела неща като за една година. По време на пътя слушахме музика от едни слушалки.