Красиво Бедствие

Първа глава

Червена лампичка

Всичко в това помещение крещеше, че мястото ми не е тук. Разпадащи се стълби, натъпкани един до друг грубияни, въздух, натежал от пот, кръв и мухъл. Неясни гласове крещяха числа и имена, мятаха се ръце, които си разменяха пари и жестове, за да се разберат в шумотевицата. Проврях се през тълпата, като следвах отблизо най-добрата си приятелка.

— Дръж си парите в портмонето, Аби! — извика ми Америка.

Широката й усмивка грееше на матовата светлина.

— Не се отдалечавай! — чу се гласът на Шепли над глъчката. — Щом започне, ще стане още по-зле.

Америка го хвана за ръката, хвана и мен и той поведе двете ни през морето от хора.

През димната завеса се чу рупор. Звукът ме стресна и аз подскочих, оглеждайки се за източника му. На дървен стол стоеше изправен някакъв тип, стиснал в едната си ръка пачка пари, а в другата — рупора пред устните си.

— Добре дошли на кървавата баня! Ако търсите „Въведение в икономиката“... мамка му, сбъркали сте! Но ако търсите Кръга, това тук е Мека! Аз съм Адам. Аз създавам правилата и аз казвам кога да започне боят. Залагането приключва, щом противниците излязат на ринга. Никой не може да ги докосва, да помага, да променя залога си и да се качва на ринга. Който наруши тези правила, ще бъде здравата напердашен, оставен без пари и изхвърлен по задник! Това се отнася и за вас, дами! Така че не се опитвайте да прецакате системата с курвите си, момчета!

Шепли поклати глава.

— Божичко, Адам! — извика той над шумотевицата с явно неодобрение към подбора на думи на приятеля си.

Сърцето ми биеше лудо в гърдите. С розовата си кашмирена жилетка и перлени обици се чувствах като застаряваща мома на брега на Нормандия. Бях уверила Америка, че мога да понеса всичко, но сега имах желание да сграбча с все сила тънката й като клечка за зъби ръка.

Тя не би ме изложила на опасност, но това мазе с петдесетина пияни младежи, твърдо решени да се нагледат на кръвопролития и да спечелят пари, не ми вдъхваше надежда, че ще се измъкнем невредими.

След като се запозна с Шепли на ориентировъчния ден за първокурсници, Америка ходеше с него на тайните боеве, организирани из мазетата на Източния университет. Всяко събитие се провеждаше на различно място, което се пазеше в тайна до един час преди началото.