Красиво Бедствие

Трета глава

Шотове

Финч си дръпна още веднъж. От носа му излязоха две дебели струи дим. Аз извърнах лице към слънцето, докато той ми разказваше за последния си уикенд с танци, пиене и досадно упорит нов приятел.

— Ако те преследва, защо му позволяваш да ти купува пиенето? — засмях се аз.

— Много просто, Аби. Разорен съм.

Отново се засмях и Финч ме сръга с лакът. В този момент видя, че към нас се приближава Травис.

— Здрасти, Травис — изчурулика той, като ми намигна.

— Финч — кимна Травис, който поклащаше ключовете си в ръка. — Тръгвам си към къщи, Враб. Да те закарам ли?

— Тъкмо влизах — ухилих се аз през слънчевите си очила.

— Няма ли да спиш у нас довечера? — На лицето му се изписа смесица от изненада и разочарование.

— Ще, ще. Просто трябва да си взема някои неща, които съм забравила.

— Какво например?

— Например самобръсначка. Защо питаш?

— Време беше да си обръснеш краката. Ужасно жулят — рече той с дяволита усмивка.

Очите на Финч щяха да изхвръкнат от орбитите си. Аз направих физиономия на Травис.

— Така тръгват слуховете! — Погледнах към Финч и поклатих глава. — Спя в леглото му. Само спя.

— Добре — съгласи се Финч със самодоволна усмивка.

Пернах го по ръката, отворих вратата и се заизкачвах по стълбите. Докато стигна до втория етаж, Травис вече беше до мен.

— Не се сърди де. Само се шегувах.

— Бездруго всички си мислят, че правим секс. Ти само влошаваш положението.

— На кого му пука какво си мислят?

— На мен, Травис! На мен! — Отворих вратата на стаята си, натъпках някакви произволни неща в една торба и излязох бясна с Травис по петите ми. Той през смях взе торбата от ръцете ми, а аз го изгледах убийствено. — Не е смешно. Нима искаш целият университет да ме мисли за една от твоите курви?

— Никой не го мисли — намръщи се той. — А ако го мисли, най-добре да не го чувам.

Той ми отвори вратата, но докато минах през нея, внезапно се спрях и той се блъсна в мен.