Красиво Бедствие

Петнайсета глава

У дома

Травис най-после се появи от тълпата. Бени беше сложил ръка на рамото му и му шепнеше нещо в ухото. Травис кимна и отговори. Кръвта ми изстина, като го видях така дружелюбен с човека, който ни беше заплашил преди по-малко от двайсет и четири часа. Травис се радваше на аплодисментите и поздравленията за победата си, а тълпата ревеше. Той вървеше по-изправен, усмивката му беше по-широка, а когато стигна до мен, бързо ме целуна по устните.

Усетих солената пот, примесена с медния вкус на кръв. Беше спечелил, но не и без няколко бойни рани.

— Какво беше това? — попитах аз, като гледах как Бени се смее с приятелчетата си.

— Ще ти разкажа по-късно. Имаме да говорим за много неща — заяви той ухилен.

Един мъж го потупа по гърба.

— Благодаря — каза Травис, като се обърна и стисна подадената му ръка.

— С нетърпение чакам да видя още някой мач с теб, синко — рече онзи и му подаде шише бира.

— Беше невероятно.

— Хайде, Враб.

Той отпи глътка от бирата, изплакна устата си и я изплю, примесена с кръв. Започна да си пробива път през тълпата, а когато излязохме на тротоара отвън, пое дълбоко въздух. Целуна ме и ме поведе по „Стрип" с бързи и решителни крачки.

В асансьора на хотела ме притисна към огледалната стена, хвана единия ми крак и с бързо движение го вдигна на хълбока си. Устата му се впи в моята и аз усетих как ръката му се плъзва от коляното към бедрото ми и повдига полата ми.

— Травис, тук има камера.

— Не ми пука — засмя се той, — аз празнувам.

— Ще празнуваме в стаята — отблъснах го аз и изтрих устата си. По ръката ми останаха червени следи.

— Какво ти става, Врабчо? Ти спечели, аз спечелих, изплатихме дълга на Мик и получих предложението на живота си.

Асансьорът се отвори и Травис излезе в коридора, но аз останах на място.

— Какво предложение?

Травис ми подаде ръка, но аз не му обърнах внимание. Присвих очи; вече знаех какво ще каже.

— После ще говорим — въздъхна той.

— Не, да говорим сега.