Красиво Бедствие

Четвърта глава

Басът 

— Определено те зяпа — прошепна Америка, като се облегна назад, за да има видимост към другия край на стаята.

— Стига си го гледала, ще те забележи.

Америка се усмихна и махна с ръка.

— Вече ме видя. Но продължава да те зяпа.

Поколебах се за миг, но най-после събрах смелост да се обърна към него. Паркър ме гледаше и се усмихваше.

Върнах му усмивката и се престорих, че пиша нещо на лаптопа.

— Още ли ме зяпа?

— Да — изкиска се Америка.

След часа Паркър ме спря в коридора.

— Не забравяй за купона този уикенд.

— Няма — обещах аз, като се стараех да не мигам или да не направя друго нелепо нещо.

Двете с Америка се отправихме през поляната към столовата, където щяхме да обядваме с Травис и Шепли. Когато двете момчета се появиха, тя още се смееше на поведението на Паркър.

— Здрасти, миличък — каза тя и целуна приятеля си по устата.

— Какво е толкова смешно?

— О, един тип не спря да зяпа Аби цял час. Беше възхитително.

— Щом е зяпал Аби — намигна Шепли.

— Кой беше? — поинтересува се Травис.

Аз наместих раницата си, с което напомних на Травис да я свали от раменете ми и да я вземе. Поклатих глава.

— Мерси въобразява.

— Аби! Голяма си лъжкиня! Беше Паркър Хейс и беше толкова очевидно. Направо лиги му течаха.

На лицето на Травис се изписа погнуса.

— Паркър Хейс?

Шепли дръпна Америка за ръката.

— Тръгнали сме на обяд. Ще се насладите ли на изисканата кухня на столовата заедно с нас?

Америка отново го целуна, а двамата с Травис ги последвахме. Аз поставих таблата си между Америка и Финч, но Травис не седна както обикновено срещу мен, а няколко места по-встрани. Тогава осъзнах, че почти не е казал и дума по целия път към столовата.

— Добре ли си, Трав?

— Аз ли? Да, защо? — отвърна той, като прие равнодушно изражение.