Красиво Бедствие

Двайсета глава

Дим

Седмиците минаваха и с изненада установих, че е дошла пролетната ваканция. Очакваният потоп от клюки и любопитни погледи беше отминал и животът беше потекъл в нормалното си русло. В мазетата на Източния не се бяха провеждали боеве от седмици. Адам благоразумно се беше снишил, след като арестите онази нощ бяха довели до въпроси какво точно се е случило, а Травис ставаше раздразнителен в очакване на обаждането за последния мач за годината — мача, с който плащаше повечето си сметки през цялото лято и голяма част от есента.

Земята още беше покрита с дебел слой сняг и в петъка преди ваканцията на поляната се разрази последна битка със снежни топки. Двамата с Травис се промушвахме между летящите ледени късове към столовата и аз го държах здраво за ръката в опити да избегна както летящите топки, така и падането на земята.

— Няма да те уцелят, Враб. Не са толкова глупави — успокои ме Травис, допрял зачервения си студен нос до бузата ми.

— Мерникът им не съвпада със страха им от гнева ти, Трав.

Той ме притисна към себе си и разтри ръката ми, докато ме водеше през този хаос. Спряхме рязко, когато групичка момичета изпищяха, подгонени от безмилостната канонада на момчетата от бейзболния отбор. Щом се махнаха от пътя, Травис ме заведе без произшествия до вратата.

— Виждаш ли? Казах ти, че ще успеем — усмихна се той.

Усмивката му изчезна, когато тежка снежна топка се разби във вратата точно между физиономиите ни. Той се обърна гневно към поляната, но десетките студенти, които се прицелваха във всички посоки, охладиха ентусиазма му за отмъщение.

Отвори вратата, загледан в снега, топящ, се по боядисаната метална плоскост.

— Да влизаме.

— Добра идея — кимнах аз.

Поведе ме за ръка покрай бюфета, като се захвана да трупа различни димящи ястия върху табла. Касиерката се беше отказала от предвидимото си озадачено изражение още преди седмици, свиквайки с този ни обичай.

— Аби — кимна ми Бразил и смигна на Травис. — Имате ли планове за другата седмица?

— Ще си бъдем тук. Братята ми си идват — отвърна Травис разсеяно, докато подреждаше малките чинии от стиропор на масата.