Красиво Бедствие

Осма глава

Слухове

Когато най-сетне успях да отворя очи, видях, че възглавницата ми се състои от джинси и крака. Травис седеше, облегнат на ваната, подпрял глава на стената, тотално в несвяст. Изглеждаше толкова зле, колкото аз се чувствах. Отметнах одеялото и се изправих. Хлъцнах от ужас, като се видях в огледалото над мивката.

Приличах на смъртта.

Разтекла се спирала, черни следи от сълзи по бузите, размазано червило и чорлава сплъстена коса.

Травис беше обграден от чаршафи, кърпи и одеяла. Беше си направил меко легло, на което да дреме, докато аз изхвърлям петнайсетте шота текила. Той беше придържал косата ми, докато повръщам над тоалетната, и бе останал при мен през цялата нощ.

Пуснах чешмата и пъхнах ръка под струята в очакване на желаната температура. Докато търках цапаницата от лицето си, чух стон откъм пода. Травис се размърда, разтърка очи и се протегна, после погледна до себе си и се стресна.

— Тук съм — казах аз. — Защо не идеш да си полегнеш? Да поспиш малко?

— Добре ли си? — попита той, като отново разтърка очи.

— Да, добре съм. Поне доколкото е възможно. Ще се почувствам още по-добре, като си взема един душ.

Той се изправи.

— Изкара ми акъла снощи. Не знам откъде ти дойде, но не искам повече да го правиш.

— Може да се каже, че с това съм отраснала, Трав. Не е кой знае какво.

Той хвана брадичката ми с ръце и изтри останала спирала под очите ми с палци.

— За мен беше.

— Добре, няма да го правя повече. Доволен ли си?

— Да. Но трябва да ти кажа нещо, ако обещаеш да не откачаш.

— Божичко, какво съм направила?

— Нищо, но трябва да се обадиш на Америка.

— Къде е тя?

—13 „Морган". Скараха се с Шеп.

Бързо си взех душ и навлякох дрехите, които Травис ми беше оставил на мивката. Когато излязох от банята, двамата с Шепли седяха в дневната.

— Какво си й направил? — поисках да знам аз.

Лицето на Шепли посърна.