Красиво Бедствие

Девета глава

Обещание 

Финч поклати глава.

— Добре, сега с Паркър ли си, или с Травис? Обърках се.

— Паркър не ми говори, така че там нещата в момента са малко под въпрос — отвърнах аз и подскочих, за да наместя раницата си.

Той издуха облаче дим и извади парченце тютюн от езика

си.

— Значи си с Травис?

— Ние сме приятели, Финч.

— Нали разбираш, че всички си мислят, че имате някакво откачено приятелство с екстри, за което не си признавате?

— Не ми пука. Да мислят каквото си щат.

— И откога това? Какво се случи с нервната загадъчна сдържана Аби, която познавам и обичам?

— Почина от стреса, причинен й от всички слухове и предположения.

— Много лошо. Ще ми липсва възможността да я соча с пръст и да й се смея. — Плеснах го през ръката и той се засмя.

— Хубаво. Време е да спреш да се преструваш.

— Какво имаш предвид?

— Скъпа, говориш с човек, който е прекарал по-голямата част от живота си в преструвки. Забелязах те от километър.

— Какво искаш да кажеш, Финч — че съм прикрита лесбийка ли?

— Не, че криеш нещо. Жилетките, свенливата и изискана дама, която ходи в луксозни ресторанти с Паркър Хейс... това не си ти. Или си бивша стриптийзьорка от малък град, или си била в клиника за наркомани. Залагам на последното.

Аз се разсмях гръмогласно.

— Изобщо, ама изобщо не те бива!

— Е, каква е тайната ти тогава?

— Ако ти кажа, вече няма да бъде тайна, нали?

Чертите му се изопнаха в палава усмивка.

— Аз ти показах моята, покажи ми и ти твоята.

— Мразя да съобщавам лоши новини, но сексуалната ти ориентация не може да се нарече тайна, Финч.

— Мамка му! А аз си мислех, че съм загадъчен — каза той, като си дръпна отново.

— Хубав живот ли имаше у дома, Финч? — попитах аз, изтръпвайки.

— Майка ми е страхотна... с баща ми имахме доста проблеми, но сега всичко е наред.

— А моят баща беше Мик Абърнати.