Красиво Бедствие

Шестнайсета глава

Не, благодаря

Драсках по корицата на тетрадката си, рисувах квадратчета и ги свързвах в триизмерни кутийки. Десет минути преди началото на лекцията залата беше още празна. Животът започваше малко по малко да се нормализира, но все още ми бяха необходими няколко минути да се подготвя психически за контакти с други хора, освен Финч и Америка.

- Това, че вече не излизаме, не значи, че не можеш да носиш гривната, която ти подарих - каза Паркър, като седна на съседния чин.

- Мислех да те питам дали да ти я върна.

Той се наведе и нарисува панделка на една от кутийките.

- Това беше подарък, Аби. Аз не поставям условия, когато подарявам нещо.

Доктор Балард включи проектора и седна отпред, след което зарови в бумагите по претрупаното си бюро. Залата изведнъж се оживи от бърборене, отразявано от големите опръскани с дъжд прозорци.

- Чух, че с Травис сте скъсали преди няколко седмици - продължи Паркър. Като видя нетърпеливото ми изражение, той вдигна ръка. - Знам, че не е моя работа. Просто изглеждаше много тъжна и исках да ти кажа, че съжалявам.

- Благодаря - промърморих аз и отворих тетрадката си на чиста страница.

- Освен това исках да ти се извиня за поведението си по-рано. Това, което казах, беше... грубо. Просто бях ядосан и си го излях на теб. Не беше честно и съжалявам.

- Не се интересувам от предложения за срещи, Паркър - предупредих го аз.

Той се засмя.

- Не се опитвам да се възползвам. Още сме приятели и искам да се уверя, че си добре.

- Добре съм.

- Ще си ходиш ли за Деня на благодарността?

- Отивам у Америка. Обикновено празнувам с нейното семейство.

Паркър понечи да каже нещо, но доктор Балард започна лекцията си. Въпросът за Деня на благодарността ме върна към плановете да помогна на Травис да сготви пуйка. Мислех си какво ли ще бъде и се улових, че се притеснявам, задето пак ще си поръчат пица. Обзе ме потиснатост. Мигом я пропъдих и се опитах да се съсредоточа върху думите на доктор Балард.

След лекцията лицето ми пламна, като видях Травис да тича към мен от паркинга. Отново беше гладко избръснат, носеше анорак и любимата си червена бейзболна шапка, за да се скрие от дъжда.